Михаил Горбачов - Политикът, който промени Източна Европа

Вчера на 91 години почина първият и последен президент на СССР Михаил Горбачов. Перестройката, която въведе промени изцяло източния блок в Европа и отвори бившите комунистически диктатури за света. Съветският съюз се разпадна и пусна от задушаващата си хватка периферните на Русия държави, много от които бързо след това се превърнаха в успешни икономики. А източна Европа стана част от цялостна Европа, Желязната завеса беше захвърлена на сметището на историята и отворихме очите и животите си. България също. Доколко това беше естествен път и каква точно е ролята на политическия курс на Горбачов ще анализират тепърва политолозите. Факт е, че при управлението му редица държави свалиха оковите на комунизма, а съветската/руската власт изгуби позиции в повечето от тях. Факт е обаче и че по негово нареждане лидерите на сателитните държави, включително България, мълчат като пръднали за аварията в Чернобил, обричайки населението си на мор. Факт е и че протестите против съветската власт в редица държави като Литва, Латвия, Казахстан и Грузия срещат милитаризиран отпор, по нареждане на Горбачов.

Горбачов преди Перестройката

Михаил Горбачов е роден в Приволное, недалеч от източния бряг на Черно море, в Ставрополска област, която е точно по средата между днешните Грузия и Украйна. Като юноша е отличник в класа и същевременно помага много в селскостопанските задачи, което му носи и орден „Червено знаме на труда” на 18 – неговият билет за Московския университет, където завършва право. През 1953 се жени за Раиса, а две години по-късно се връща в Ставропол със съпругата си. Там влиза активно в партийната машина и става първи секретар на КПСС в града през 1966. Завършва и второ висше – аграрна икономика, което го извежда за пръв път извън СССР и посещава ГДР през 1966 и България през 1969 и 1974. През 1971 става член на ЦК на КПСС, а 8 години по-късно влиза и в Политбюро. Оттам пътят му към лидер на страната е кратък – след смъртта на Брежнев получава подкрепата на идеолога на Перестройката, Юрий Андропов, който тогава е генерален секретар на партията. А когато и Константин Черненко, наследил властта от Андропов, умира през 1985, по предложение на външния министър на страната Андрей Громико на 11 март Михаил Горбачов е избран за генерален секретар на КПСС и съответно – лидер на СССР.

Вътрешните промени на Горбачов

От самото си встъпване във власт Михаил Горбачов въвежда нов курс на политика в СССР, следвайки идеите на Перестройката. С цел да повиши стандарта на живот на съветския народ, който се лута между бедност, корупция и бюрокрация, както и стоков дефицит. Въвежда и граждански свободи, отпуска свобода на медиите. Той е първият съветски лидер, който не желае портретът му да стои на Червения площад по време на манифестации. Не се свени, когато обикновени граждани го спират на улицата и говори с тях. По време на срещите на Политбюро държи на свободното излагане на мненията на всички присъстващи.

Перестройката през е официалният нов курс на СССР. Промените са насочени към модернизиране и демократизиране на Съветския съюз, въвежда се пазарна икономика, медиите получават гласност, в страната се ражда парламентаризмът. Горбачов започва сериозни реформи в страната – управлението му е белязано и със сериозен опит за борба с ширещия се в Съюза алкохолизъм през 1986. Цените на алкохола се качват, качва се и възрастта за легална консумация, в магазините и заведенията е забранено да се продава алкохол преди 2 следобед. Това обаче засилва контрабандното производство и продажба на алкохол, Горбачов обявява кампанията за крах и я прекратява през 1988.

В реч през 1986 Горбачов говори за въвеждане на пазарна икономика „в известен смисъл”, с идеята на ограничени права за частни бизнеси. Той обаче подчертава, че това категорично не означава обръщане към капитализма. В резултат обаче, с дълбоко вкоренената в държавата бюрократична йерархия на зависимости и тежка корупция, след разпада на СССР, съветският опит за пазарна икономика ражда олигарси – бивши партийни фигури, техни приближени или лица от тайните служби, в които се концентрира целият масов частен бизнес. Точно като в България.

През 1990 Горбачов става първият съветски президент. Когато той се оттегля от поста на 25 декември, комунистическата партия е разпусната и де факто СССР престава да съществува. Борис Елцин става първият президент на Русия, а Михаил Горбачов остава единственият президент на СССР. И все пак политиката му е за отстояване на позициите на Съветския Съюз и поддържане на информационна, политическа и икономическа зависимост в сателитните държави. Държавният апарат под негово командване забранява да се информира обществеността за аварията в Чернобил и стотици хиляди души се превръщат в жертва на радиацията – непосредствено след аварията и в годините след нея.

Външната политика на Горбачов

Още през 1986 Горбачов започва да работи върху затоплянето на отношенията на Съветския Съюз със Запада и особено със САЩ. Среща се често с Роналд Рейгън, Маргарет Тачър, Хелмут Кол. Самата Тачър казва, че с него може да се прави бизнес. САЩ и СССР си стискат ръце за приключване на студената война, заговарят и за ядрено разоръжване. През февруари 1989 той изтегля съветските войски от Афганистан, а следващият февруари войната официално приключва.

На 11 март 1990 Литва, Латвия и Естония декларират своята пълна независимост от СССР. Русия обявява своя суверенитет през юни 1990. Чудовището, което държи веригите на съветските социалистически републики вече е старо и болно. Това води до лавинообразно откъсване на всяка от тях от разпадащото се тяло на Съюза. На 20 юни 1990 Узбекистан обявява независимост. Следват Молдова, Украйна, Беларус, Армения, Казахстан и Киргизстан, а след тях и останалите.

Източна Европа и България

Съветският Съюз държи юздите на всички комунистически държави в Европа. Затова и при разпадането му, тоталитарните правителства във всички от тях подават оставка, водещите комунистически партии се разпадат и реорганизират в нови политически формации, а в много от държавите бившите функционери са подведени под отговорност и са осъдени, в Румъния Чаушеску дори е убит. Желязната завеса вече не съществува. Марионетните на Москва правителства в източноевропейските държави са принудени да приемат промените и да отворят страните си за света. Източна и Западна Германия се обединяват и разрушават Берлинската стена през 1990 – най-символичният край на тоталитарния комунистически режим в източна Европа. Югославия също се разпада, Чехия и Словакия се разделят в автономни държави.

България се преобразува в парламентарна република, с пазарна икономика, демократични избори, свободни избори, пътуване, пазаруване, работа, култура, човешки свободи – отнети на народа ни в продължение на 45 години. Българите стават свободен и независим народ. Доколко управляващите и организаторите на промените преди 32 години обаче остават независими и не изпълняват корупционните схеми, заложени от някогашните номенклатурчици, които поставят във властта своите наследници и приближени, е обществена тайна.

Факт е, че управлението на Михаил Горбачов промени облика на Европа и Евразия, а една цяла политико-икономическо-културна и обществена система се срина безславно като не просто неуспешна, а престъпна. Той идва на власт „млад”, според тогавашните разбирания за този най-висок пост – „едва” на 54 години. Поставя си за цел да вдъхне нов живот в комунистическата система като въведе ограничени (разбира се, не пълни) политически и икономически свободи, но светът на прага на новия век вече не е същият и тази дълго чакана, бленувана свобода отприщва ураган, който разрушава комунистическия режим и неговия обелиск – СССР. Реформите излизат извън контрол и Горбачов без да иска се превръща в освободител, реформатор и пионер на свободата. Вътрешните и външните му политики и най-вече последствията от тях му носят и Нобелова награда за мир през 1990.

Автор: Ивайло Александров