Мързеливецът Майер

Дитер Майер е гласът на универсално обичаното електронно дуо Yello. Освен музикант обаче, швейцарецът е още няколко вида артист и двайсет други неща...и това е мейозис.

Повечето групи започват кариерата си с концерти пред приятели и роднини. Други предпочитат да се усъвършенстват в репетиционната и да издадат албум или поне сингъл, преди да се появят на сцена. Някои биха свирили пред публика всяка вечер, а по-притеснителните– колкото се може по-рядко.

Има и такива като Yello, направили своя лайв дебют цели четири десетилетия след формирането си, вече 60-70-годишни!

Всъщност „такива като” Yello няма. Има само Yello – двамата ексцентрични господа, които не можеш да си представиш без костюм, фишу и мустаци. Създатели на пленително оригинален електропоп на абсурда, изпъстрен с тънък хумор, изящни мелодии, неустоими бийтове и хладно-атрактивни речитативи. Дори да чуваш името им за пръв път, почти сигурно е, че неволно си слушал “The Race”или “Oh Yeah”, ползвани в безброй реклами, филми и танцови спектакли и във всичко от The Simpsons до Gran Turismo 4.

Yello обаче ще ти кажат, че никога не са имали намерение да правят хитове: „Целта ни бе – както казва Исус – ‘да бъдем като децата’. Комерсиалният успех е просто странен и опасен страничен ефект.”

Това са думи на вокалиста и текстописец Дитер Майер. Но той би казал това, защото ако има някой, който може да си позволи да прави професионално музика чисто и просто за удоволствие, това е той. Когато си благородник от семейство на банкери, влизаш в играта направо с асо, нали така?

Мнозина биха го приели като лиценз за охолно безгрижие, но в очите на Майер това е обстоятелство колкото благоприятно, толкова и задължаващо. И макар да твърди „В общи линии, аз съм един мързеливец“, мъжът с прелъстителни истории на тема “Love, heaven, submission and more”, е всичко друго, но не и пройдоха!

Всъщност, ето избрана част от нещата, които той Е: милионер индустриалец, актьор и филмов режисьор, ресторантьор, реномиран производител на вино и органично говеждо месо, със собствено лозе и животновъдна ферма в Аржентина (за неговите малбек, каберне совиньон и каберне фран се носят легенди), прочут концептуален артист, уважаван фотограф и писател, първокласен дизайнер на часовници (все пак е швейцарец), спортни коли и копринени шалчета за джентълмени,професионален покер играч, бивш състезател по голф и – просто ей така – един от създателите на първия изцяло дигитален аудио миксер.

„Това последното бе един от редките ми провали“, признава Майер. „Бяхме голяма компания. CNN използваха един от моите пултове и бяха поръчали още много. Имахме голяма поръчка и от Vox. Само че се случи нещо абсурдно. По CNN излъчваха реч на Джордж Буш, но техните две репортерки бяха забравили да си свалят „брошките“ (т.е. микрофоните) след интервю с него. Човекът, който миксираше звука в студиото, ползвайки нашия пулт, очевидно беше по-заинтригуван от мръснишките секс истории, които жените си разказваха докато течеше речта на президента. Тонинженерът така се захласна, че без да се усети бе пуснал това аудио върху речта на Буш! Стана страшен скандал и от CNN обвиниха Нас! Отмениха всички поръчки, а като видяха това, другите фирми направиха същото и така фалирахме.“

В младежките си години Майер играе голф на аматьорско ниво, при това достатъчно добре, за да бъде селектиран в националния отбор на Щвейцария, където три години е титуляр. Според него

„Голфът е игра за полу-мазохисти. Това е единствената Дзен будистка дисциплина, изобретена от Запада. Смисълът не е в удрянето на топката, а в изследването на състоянието, в което се намираш.“

Той продължава да играе почти всеки ден. Признава че е пристрастен към играта, но далеч не толкова, колкото е бил пристрастен към покера.

„Покерът ми помагаше да бягам от действителността, защото по онова време изобщо не знаех какво да правя със себе си. Разбира се, като всеки пристрастен, аз се самозалъгвах, че във всеки един момент, когато съм на плюс, мога да се откажа и да замина за някой далечен остров, където да пиша романчета и да си гледам кефа. Истината е, че комарджията иска да победи единствено, за да може да играе и на другия ден.“

Неотдавна Майер отвори шоколадова фабрика в Цюрих, където произвежда истински, първокласен шоколад, с какаови зърна от Куба.

„Обикновено препичат какаовите зърна и ги смилат. Така се губи 90% от аромата. А ние използваме нов патентован начин за студено пресоване. Мошениците от швейцарската шоколадова индустрия се опитаха да откупят този патент, за да не може никой да го използва. Само че човекът, който го изобрети им каза да вървят по дяволите и се обади на мен. Защото знаеше, че ще направим нещо разкошно. Освен това знаеше, че разработвам и едно ново фантастично кафе в Доминиканската република, но това е друга тема…”

Сред видеоклиповмете, режисирани от него пък са цели осем на Yello и един мегахит от 80-те – “Big in Japan” на Alphaville.

Картината нязмаше да бъде пълна ако не добавим, че Майер е и ценител на висококласни автомобили. Според слуховете държи колекция от редки ферарита в един подземен гараж в Цюрих. Междувременно предпочита да се придвижва с електромобил или колело.

Това, както отбелязахме, са само някои от нещата, които могат да се кажат за забележителната, изтънчено-загадъчна персона с дълбокия баритонен глас, така емблематичен за звука на Yello. Историите за него са толкова много и разнообразни, че граница между мит и реалност отдавна не съществува.

Всеки си има любим Майеров анекдот. За мен това е случаят, когато швейцарецът отива на фетиш парти в Лондон в началото на 90-те, но на входа отказват да го пуснат в клуба, тъй като не е спазил дрес кода – не носи нито латекс, нито нещо гумено. Вместо да се разправя, той тихо и възпитано вади от джоба на елегантния си костюм чисто нов молив с гума, която показва на фейс контрола и веднага бива поканен да влезе.

Легендарни са и неговите майтапи с арт общността и изобщо всеки, който задълбава прекалено насериозно в културен или друг вид снобизъм. Мустакатият шегаджия има цели осемнайсет изложби от поредицата „Мързел“, нито една от които не се е състояла, но пък съществува специален уебсайт с афиши за всяка една, които можете да си закупите. Да не забравяме също, че това е човекът, който през 2007-ма издаде книгата “El Monte Dorado”, негов „автентичен“ разказ за преживяванията му като алпинист, богато илюстриран със снимки, в които Майер гордо и съвсем очевидно е монтирал себе на планински връх с помощта на фотошоп.

Преди няколко години Yello изнесоха четири напълно разпродадени концерта в Берлин – първите в над 40-годишната им кариера.

„Ако трябва да сме точни,имаме и един друг концерт,” пояснява Дитер. „Той беше още в самото начало,седмици след като основахме групата през 1978-ма. Участвахме в мултимедийно артсъбитие в едно кино в Цюрих. Борис обаче, категорично отказа да излезе с мен на сцената и през цялото време се укриваше в оркестрината. За да е сигурен, че при евентуален провал, публиката ще вижда само един идиот там горе и това няма да е той.”

Относно благородническото му потекло, в един свят където музикалните медии държат на така-наречената „улична автентичност“, където Джо Страмър от The Clash e сочен с пръст заради това, че родителите му са били дипломати и е учил в частно училище, докато всеки рокаджия със спринцовка е считан за герой, Майер смята, че единственият начин да отговориш на такива нападки е да бъдеш напълно откровен.

„Ха, те дори писаха, че баща ми – богатият банкер – бил издействал на Yello договора с Warner Brothers!”

Вместо да се свива обаче, Дитер Майер среща в челен сблъсък всякакви подобни предразсъдъци и дори на няколко пъти се снима за корици на прочути музикалния издания като „Мелъди Мейкър“ изпъчен, с най-скъпите си стикове за голф!

Макар фамилията Майер от Цюрих да е известна като благородническа, за корените и не се знае много, а Дитер Майер обича да разказва, че баща му е тръгнал от нищета, за да стане един от най-видните швейцарски банкери. Както знаем обаче, фронтменът на Yello обича да се шегува също толкова, колкото и да поддържа мистериозен ореол над личния си живот.

Известно е, че френската революция дава сериозно отражение върху Европа и едно от нейните последствия е, че след 1798-ма тодина привилегиите на благородничеството в Швейцария постепенно биват преустановени.

Член 4 - относно равенството - от федералната конституция на Швейцария със закон слага край на швейцарската аристокрация. Днес благородническите титли не се появяват в службите по вписваниятаи се толерират в редки и специални случаи.

В страната са останали около 450 фамилии, самообявили се за благороднически и тази на Майер е една от тях, макар да се смята, че родословното й дърво се простира векове назад до един от старите – но останал неназован, поне пред медиите и широката публика – знатен род от областта на Цюрих.

Автор: Насо Русков