Надмини себе си, а не другите

Източник: iStock/Guliver

Наоколо е пълно с примери за хора, опитали се да докажат, че са по-добри от някого и накрая се провалят в това да бъдат по-добри от себе си. Какво имам предвид ли?

Хората имат различни очаквания за вас - "Той трябва да стане висшист като баща си", "Той трябва да изкарва минимум по 3 000 на месец", "Той със сигурност ще кара най-скъпата кола". Резултатите от подобно мислене са следните:

Вие живеете не според своите собствени представи за нормален живот, а според норми, поставени от други хора, в повечето случаи дори непознати

Обикновено роднините са тези, които имат най-високи очаквания за нас. Разбира се, като наши най-близки хора няма как да не ни мислят най-доброто, но понякога се опитват да реализират своите собствени дори неосъществени мечти върху нас. И ние се оказваме едно платно, върх- не толкова.

Типичният пример е изборът на професия. Когато сме още в гимназията, ние проявяваме интерес и влечение към дадени предмети и се смята, че те ще бъдат пряко свързани и със специалността, която ще изберем като висше образование. Да, но не така мислят нашите роднини и родители. Те са имали своите мечти, наблюдения и опит относно това какво в момента се търси на пазара на труда и разбира се, ако родителите ви имат семеен бизнес, е много трудно да им обясните, че имате други интереси и не искате да се включите в него.

Правите грешки

Живеейки според чужди очаквания, вие всъщност забравяте какво ви прави щастливи. Успявате в нещо, което не ви доставя удоволствие и съответно правите грешка след грешка. Тези спадове са поучителни и полезни, но може би на прекалено късен етап ще разберете, че трябва да се съобразявате единствено и само със себе си и собствените си очаквания, а не с тези на околните. Времето по преследване на чужди мечти е безвъзвратно загубено.

Разочарованието е много голямо

Тук говоря за разочарованието от самия себе си, защото когато разочароваме себе си, боли много повече, отколкото да разочароваме някой друг. Ние знаем какво искаме да постигнем, борим се за него, падаме и страдаме. Очакванията на околните към нас са временни и не са премислени преди да се изговорят - "Тя не трябва да си боядисва косата. Така ми харесва.". Да, харесва ти, но това е нейния живот, а не твоя и ако тя се чувства щастлива да има зелено по касата си, защо да няма...

Изводът е, че не трябва да бъдем наивни. Хората сме така устроени - имаме някакви очаквания към другите, но не трябва да забравяме, че трябва да мислим за нас, нашето щастие и да изпълняваме собствените си цели и мечти. Само така ще постигнем пълно щастие!