В първото десетилетие след Освобождението интересни музикални прояви в столицата нямало. Хората задоволявали нуждата си от този вид изкуство с многобройни вечеринки, почти всяка събота вечер. Наричали ги литературно-музикални, защото започвали с някаква кратка бесета или хумореска. След това на сцената застъпвал тамбурашки оркестър от любители музиканти, а солистите сами си акомпанирали с китара. Най-интересно обаче било концертното рисуване. Под ритъма на музиката, за предпочитане някакъв моден валс, художници за броени минути скицирали с въглен някой човек от първия ред. Публиката пък се удивлявала как е възможно за толкова кратко време да се появи глава с всичките й детайли.
Още любопитни и полезни статии:
- Какво друго да бойкотираш, освен Джон Малкович
- Истанбулската конвенция изяде домашното на сина ми
- Ако предизборните послания бяха честни…
- 7 най-тъпи стереотипа за метъл феновете
- След Джокович: Бай Чалганьо срещу Култура ми Янко
- Колко хора от партия са нужни, за да завият крушка?
- Още 5 продукта, които Диона трябва да рекламира
- 5 странно преведени филмови заглавия и новите ни предложения за тях
- България със златен медал по разбирачество
- 10 съвета как да оцелееш на летен фестивал
Коментари