Не бъди ултрас - батка, бъди дзен!

Ей, момчета! Гледам ви и се чудя не остана ли някъде в 2015 идеята да гледате лошо и да бъдете сърдити на света? Огледайте се – цъфтят първите кокичета, плахо пропяват първите птички, а момичетата обличаме първите си рокли за годината.

Защо вървите толкова намръщени? Защо мразите света и околните толкова много? Изобщо, защо се косите, братлета? Докато гаджетата ви ходят на йога и правят упражнения за дишане, вие се „дъхате“ на случайни минувачи на улицата. А докато гаджетата ви пият чайове със съмнително количество билки само и само да активират своя дзен, вие бъркате чии крака трябва да счупите ‘щото „к’ъв е тоя  да си позволява да е фен на друг отбор?“.

Знаете ли, момчета, ще ви издам малка тайна – порасналите момичета сме луди по тези, които ни дават спокойствие и уют. Обожаваме да имаме около себе си ръце, които ни прегръщат сякаш прегръщат най-ценното си притежание. А колкото до това, че харесваме лоши момчета...Да, харесваме лоши момчета, но лошите момчета не са тези, в чийто телефонен указател има повече имена от рода на „Гошо Тупалката“ и „Мария Хемус“ отколкото има в регистъра на най-близкото РПУ.

Лошите момчета са тези, които гледат право в очите и застават винаги зад позицията си, готови са да защитят себе си и близките си, но не с безцелни шамари и определено не биха посегнали на своята дама, ако излезе на дискотека с приятелки например.  Те за „лоши“, защото често просто са неудобни на околните със своята искреност. И ако те са лоши, вие,  ултрас-батките, сте просто противни.

Едва наскоро открих магията на това да имаш до себе си човек, който ти носи преди всичко спокойствие – след не-искам-да-броя-колко коренно противоположни опита. Не знам дали това е знак за масовостта на явлението, за което говорим, или е белег на много лош късмет, тъпи шегички на съдбата, или пък че съм била урочасана от луди баби жителки на село Габрица.

Едно знам обаче – никога повече през живота си не искам да се оказвам със сприхав нервак, за който не съм сигурна в кой момент бие някого и в кой момент някой някъде го бие. Тия момчета превъзпитаване нямат, а и ние, като представители на нежния пол, не ги взимаме да ги превъзпитаваме тепърва (момичета, тук спираме и прочитаме предходното изречение на глас отново!) .

Все пак смисълът на това да имаш човек до себе си е в идеята двамата да растете заедно и да градите своето бъдеще уверено и спокойно, без да докарвате партньора си до състояние на нервен гърч или прединфарктно състояние по минимум четири пъти на седмица. Ние не носим отговорност за провала на нечия майка във формиране на светогледа на нейния син. Ние носим отговорност само и единствено за своите бъдещи деца, тяхното възпитание и възгледи.

И е тъжно, момчета, погледнете го от наша гледна точка поне за миг. Тъжно е, че повечето ми приятелки в някакъв етап от живота си са преживявали насилие под някаква форма. Тъжно е и, че повечето от тях са давали по пети и десети шанс, защото бяха сигурни, че насилието е белег на нечия мъжественост. Те не откриваха проблем в това да не знаят къде е „мъжът“ им с дни, който винаги се прибираше насинен и бесен. Също не откриваха проблем в това в замяна те да трябва да споделят на всеки час къде се намират, с кого се намират и дори да искат позволение за излизане със своите приятелки. Ако има дори една по-свободолюбива дама в компанията, излизане, разбира се, не беше позволено.

Ако все пак Тя нарушеше „забраната“, следваха санкции под формата на скандали и в няколко случая дори бой (за който разбирахме индиректно, разбира се). Вадила съм не една или две приятелки от мизерията в такива отношения. Познавам ада отблизо. В основата на всички тия красиви отношения, стоите вие, момчета. След подобно отношение всичката йога на света не е в  състояние да поправи щетите върху нас.

И след всичко прочетено, ако ми кажете, че не искате да се замислите дори за миг, ще изгубя тотално вярва в човечеството. Не за друго, а защото в момента мога да ви споделя най-честите последици от връзка с един такъв човек – когато след нещо подобно мине време и Тя си намери някой, който наистина я цени и не е там да я тевожи и тормози, тя подхожда с всичкото недоверие и страх на света, защото и вие в началото бяхте големи романтици. Е, от дистанцията на времето можем да кажем, че две пътувания до родния ви град и няколко вечери не са особена романтика, но за тогавашната ситуация е било постижение. Толкова си можете, все пак. Но поспрете и помислете.

Ако не за онова нежно същество до себе си, за майките си помислете. За ония жени, които стоят и си блъскат главите всяка вечер, за дето са сгрешили. Скъпи майки, да, провалихте се. Провалихте се, но не можем да ви виним – все пак вероятно моделът ви е бил такъв, може би извън баща си и съпругът си не сте имали честта да познавате Мъже. Мъже, които са адекватни и силни (ама не просто на мускули). Нещо повече - мъже, които притежават и отстояват принципи и морал.

Надявам се разбрахте, скъпи ми момчета, че да бъдеш ултрас-батка отдавна не е модерно, а ние отдавна не можем да бъдем толерантни към подобно отношение. Най-малко, защото днес сте момчета, а утре сте мъже, които ще служат за пример на някое мъниче, което не се ражда, за да живее с вината на своя баща. Абсурдно е във време, в което хората започват да се стремят към своето спокойствие, да пътуват и да правят йога в името на това да избягат от стреса и напрежението, които така и така са бича на нашето време, някой сам да генерира своя бомба стрес и напрежение, с която да играе на Народна топка, включвайки всички свои уж любими същества.

Така че си сядайте на задниците и вземете ги подредете тия приоритети, научете значението на истинското извинение и заемете едно по-достойно място в света. В крайна сметка виждаме как се биете в гърдите какви мъжкари сте, но истината е, че сте нищо повече от обикновени страхливи мишки. Ако не бяхте страхливи, никога нямаше да опитате да ограничите свободата на същество, което сте избрали за своя спътница в живота. Ако сте толкова добри във всичко, никога нямаше да се уплашите, че Тя ще срещне по-добър от вас и ще го предпочете и никога нямаше да стигнем до тази така звучна дефиниция „ултрас-батка“, за да не ви наречем обикновени насилници (все пак мразите да бъдете обикновени, е, съжалявам, истината честичко боли).

Само ще ви помоля да не забравяте колко жени си отидоха заради такива като вас. И ако наистина сте го избрали това красиво нежно същество, обърнете се и го прегърнете сега! Прегърнете го, успокойте го и никога повече не го оставяйте да се тревожи дали ще се върнете цели, или на части; дали ще ударите стената, или ще ударите него. Бъдете Дзен, момчета, бъдете в крак с новото време и то ще ви се отплати!

А тук можеш да прочетеш колко точно яка е България

За мъжкото „джентълменство“ и женската нежност

Как ще гледаш деца с тези татуировки?