Не казвай "Обичам те" прекалено често

“Обичам те!” - Силните думи, които изгубиха силата си от толкова повтаряне.
Изгубиха я от това, че ги използваме за извинение- те са израз на несравнимо чувство,
но не и повод да оправдаем нелепи постъпки.

Обичам те не е равно на “имам ти доверие” или дори на “разчитай на мен”. Ето
защо тези две думички не са и още нещо. Не са достатъчни. Защото хората обичаме по
различни начини, и както се казва: „Това, че някой не обича по твоя начин, не означава,
че не те обича с цялото си сърце.” Но стига ли ни за успокоение една хвърчаща фраза,
щом отсрещния нито разбира какво му говорим, нито се опитва да промени
отношението си, а тук идва и следващия въпрос- за каква обич говорим, ако ще
изискваме промяна? Ето защо не е достатъчно просто да обичаш, достатъчно е само
когато обичаш според обекта на чувството. Но не по план, а защото ти идва отвътре да
създадеш пълна хармония между това кой е той и какво даваш ти от сърцето си!

Много хора приемат сърцето си за нещо, което няма граници, емоциите си – за
море без бряг. И е много хубаво, и много романтично това разбиране. Само дето не е
никак щадящо… може би обичаме и този, и този, но когато започнат да си отиват, да
разочароват или просто да не ни отвръщат с достатъчно силната емоция, очаквана от
нас в замяна, нещо от обичта ни се пречупва. В началото е просто по- лека, след това
става по- прозрачна, после – твърде изискваща и накрая изцяло обсебваща и
натоварваща. Защото разочарованието във всяка своя форма е усещането, променило
най- много хора и не към добро. Да, разбира се, може изобщо да не се случи така, може
да намерите силите в себе си и да сте дори по- добра своя версия след него. Но реално
погледнато, в колко от случаите става така?

С тези думи не подканвам никого да превръща обичта си в черна кутия, чийто
ключ се крие на дъното на океана. Не казвайте „обичам те” прекалено често. Нека
кутията с ключа е златна, а тя да се намира накрая на дъгата. Така до обичта ви ще
се стига по цветен път и ще е съкровище. На когото му дойде отвътре да тръгне по
красивият път, ще е негово. Но ако хората искат да преплуват тъмни морета и я
търсят на дъното, по- скоро не ги изпращайте към дъгата. Колкото и да не ни се
иска, някои не са за там.

Все пак има няколко опции, в които непрестанно да повтаряш
вълшебните думи… и не говоря за абракадабра, въпреки че и това не пречи. Та не
казвай прекалено често „обичам те” освен на:

себе си
природата
морето
живота
книгите
театъра
всяко изкуство
вашите
баба и дядо
и още двама- трима любими хора!