Нещата, които правим докато сме млади

На 20 си и хоп всички ти казват, че трябва да си по-зрял, да се стегнеш. Да си на 20 и да правиш същите щури неща като на 19 се смята за неприемливо. Като пенсионерите ли да сме? Животът ни да е работа, работа, работа... Ооо не, ще си бъда лудия тийнейджър, който бях преди една година. Съжалявам.

Когато сме млади правим хиляди луди неща, за които ако родителите ни разберат, ще ококорят очи и ще се чудят на кой свят са попаднали. Ами, очевидно в 21 век, когато да изкараш книжка веднага щом си навършил 18 години и да завършиш висше образование, без значение умствения ти капацитет, е вече традиция. Възрастните обичат да ни казват: “Всяко нещо с времето си”. Обаче, за нас време и пространство не съществуват и нашето мото е “Живей за мига”.

На 20 години си и започваш да се замисляш кога измина това време на безгрижни игри пред блока с приятели, не толкова забавното училище, излизанията навън, кафетата, купоните, дискотеките, несериозните гаджета и всичките щуротии, за които наистина си струва да живееш. Чувстваш се на границата между младостта и старостта. Гледаш как по-малките от теб преживяват същите луди неща, които ти от една година насам си забравил. Вече пред теб стои Животът с главна буква, който като камък се е стоварил върху теб и ти като Сизиф се мъчиш да го качиш на планината. Захващаш се с университет, в който възрастните учители си преподават по стар скучен метод, а по-младите правят опити да включат в програмата нещо интересно и полезно. В повечето случаи без успех. Имаш прекалено нереалистични представи за бъдещето, смяташ, че веднага ще си намериш работа и ще бъде тясно свързана с това, което си учил в университета. Да ама не. Дипломата ти са плавниците, с които си се сдобил, а работата, която ще работиш е пустинята. Е, плавниците ще ти помогнат ли?

Когато си на 20 г. и животът е пред теб, прахосваш куп пари за дрехи, техника, кола, излизания и почивки. Кой би могъл да те съди - ти си в разгара на младостта си. Ходи ти се на море, планина, барове и дискотеки. С една дума ти се живее.

За по-възрастните по-важното е здравето, което наистина е така и за съжаление го осъзнаваме твърде късно. Другото важно за тях е работата. Парадоксът е, че когато си млад си даваш здравето за пари, работиш като вол за някакви 560 лева, с които да отидеш на море и да се разбиеш с приятели на някоя дискотека в Слънчака. Обаче когато си по-възрастен всичкият този кеф ти се стоварва като бумеранг и даваш пари, за да си запазиш здравето. Научаваш се да цениш малките неща и истинските приятели. Не онези, с които обикаляше дискотеките, а тези, които ще обиколят града, за да ти помогнат, когато наистина си го закъсал.

Какво пък толкова. Бъди млад и си изживей младостта на макс. Знам, бабо, за всичко си има време.

За мъжкото „джентълменство“ и женската нежност

Епопея на марки и емблеми