Новогодишни реалности

Иху-аху, аху-ихо, коледно-новогодишните празници отминаха според както дойде и сега всеки се озовава в своя си новогодишна реалност. А моята никак не е за завиждане. Нещо средно между депресия и алкохолна абстиненция. А уж всичко вървеше добре по празниците! Хапване и пийване кой колкото може да носи. А аз нося доста.

Кошмарът започна още на втори януари, когато алармата ме събуди за работа. Е може ли таково издевателство над трудещите се! Няма ли закон в тая държава, който да забранява ходенето на работа в първите дни на януари? Сигурнo няма, но трябва да се направи. Освен това с големи мъки отидох на работа само за да, установя, че работата ми е гадна. Колегите също. Всеки донесъл в някакви кутийки руска салата, питки-митки и никой не взе да почерпи.

Та, така! Новата година ме започна ударите още на втори януари. А се надявах да бъде по- добра. Ако има хора, които са в моето положение, ощетени и низвергнати, моля пише ми. Ще организираме движение или партия. Ще му дадем име „Спаси втори януари“ и ще протестираме пред прозорците на Бойко. Може и улицата да затворим, за по-голяма тежест. Не се търпи това!

Прибрах се след тежкия работен ден и си викам ще трябва да полея мъката. Ама какво да видя! Домашното вино свършило. Еех! Това живот ли е? Изобщо има ли живот след Нова година? Не стига, че по празниците свикнах постоянно да мушкам нещо в устата и сега съм вечно гладен, а сега пък и виното. Ми то и при майкини няма. Ах тате, татееее... Казах ти да направиш повече винце. Сега ще трябва да пия блудкажите от супермаркета.

Обадих се на едно-две аверчета и мазно ги питам имат ли, ама всички ме отрязаха. Викат немаме бате и при нас свърши. То се е видяло, ще се ходи до магазина.

Ще се ходи, ама ако имаш пари, защото и парите свършиха. Заплатата отдавна отиде за подаръци, куверти, празнично пазаруване и т.н. Още по-лошото е, че освен заплата свършиха и пари, които събрах от Дядо Коледа за подаръци, които така и не си купих. Поне едни дънки да си бях взел, че имам нужда от нови. А новите постъпления се очакват чак на 15-и. Явно дотогава ще трябва да редувам боб, картофи и леща. Ама ще се обадя на бащата да ми прати малко кисело зеле и сланина.

Взех да готвя някаква манджа. Реших да не чета рецепти. Нарязах в тенджерата картофи, лук и някакви други нещата дето ги имах в хладилника и сложих да се варят. Впоследствие кръстих кулинарното произведение извънземна супа, защото не ставаше за ядене.

На следващата сутрин, алармата пак звъни за работа. Няма ли спасение бе, бате! Ставам и тръгвам. Гладът си ме гони.                                                       Минавам през баничарницата и си викам да взема да си купя една баница. Питам лелката: „Кака! Има ли баница на промоция за редовни клиенти?“

А тя ми отговаря: „След пет часа вечерта каквото е останало е на -30%“.

„–Ще ти чакам аз пет часа! Дай една по-голема баница.“