Оф, хора...толкова сте изнервящи!

На всеки човек му се е случвало да бъде уморен и изнервен след училище, работа или след специфична създала се ситуация. Ние ще ти споделим някои от честите такива, в които можеш да попаднеш в столицата. И въпреки всички трябва да помним, че сме хора и самите ние понякога можем да дразним някого с действията си. Важно е да запазим самообладание, независимо какъв ден сме имали и да не обръщаме особено голямо внимание. И все пак. Не е приятно. Ето някои от тях:

Когато някой ходи изключително бавно пред теб, но нито отдясно, нито отляво можеш да го заобиколиш. Не ти е удобно да му направиш забележка, а бързаш. Най-неприятното е когато аха да го заобиколиш от едната му страна и той ти мине пред краката. В крайна сметка всички имаме усти и можем учтиво да помолим да ни направи място, нали? Е, все пак се съгласяваме, че това може да е крайно изнервящо.

Ами момента, в който вървиш зад някого и той рязко спре пред теб? Много често това е някоя баба, срещнала нейна позната и винаги, ама винаги на най-неподходящото място (като например главна алея или вход/изход на магазин) започнат да си говорят. Сякаш за тях светът около тях спира и се започва дълъг разговор, състоящ се в това какви промоции къде има, здравословното състояние на внуците, кой къде учи, как е политиката в чужбина, на коя зъбите са опадали и такива неща. От екзистенциално и глобално значение. Разбира се, такъв изключително спешен и важен разговор сякаш не бива да бъде прекъсван и всички трябва да изчакат той да приключи. Това, че лееееко обикновено тези индивиди пречат на другите хора въобще не се коментира. Светът спира и единственото важно става обектът на разговор.

Когато някой си остави количката за пазар в хранителен магазин буквално на средата на алеята. Нито можеш да я заобиколиш, нито ти е удобно да я преместиш, а собственикът ѝ е обикновено на светлинни години от нея – чудесно. В такива моменти ти се иска да един паяк в магазина да взема да я вдигне, заедно с глоба. А при по-тежко провинение, да се взима и от точките … от онези, които събираш за актуалната промоция.  

Е, това със сигурност ти се е случвало. Поне няколко пъти. На ден. Поне. Возиш си се в градския транспорт и тръгваш да слизаш от превозното средство, когато:

а/ Някой седи буквално на вратата с лице към нея, най-отпред, очевидно защото ще слиза. Шофьорът я отваря и хората започват да слизат, заобикаляйки го, при което съответният индивид просто си седи там и не помръдва.

б/ Вратата се отваря, тръгваш да слизаш и няма място, където да оставиш крака си, защото някой седи точно пред вратата и не ти позволява да слезеш. Един съвет: когато чакаш хората от автобуса да слязат, стой встрани от пътя им, направи място и тогава се качи. Някак, ако седиш ТОЧНО пред изхода, няма как нито хората да слязат, нито да се качиш. Безсмислено.

Съществуват много други досадни и изнервящи ситуации и индивиди, като онзи, който винаги напуска пробната на магазина, в която сякаш е имало бомба, но такъв животът. Изпълнен с непредвидими ситуации, които ще ни тестват нервите, психиката и още куп наши качества. Важното е да гледаме на всичко с насмешка и да не си позволяваме това да ни повлиява.

Автор: Евгения Тошева

А тук можеш да прочетеш за това как една случка може да промени мисленето ти