Откачените неща, които столичаните правят

О, да! В София лудницата е пълна. И никога не спира. От зори до късна вечер, леко мръднали и съвсем изтрещели хора, обикалят улиците на града, като често действията им изглеждат хаотични или нелогични. Какво имам предвид ли? Ами например: чакам си аз, застанал на тротоара да пресека, когато светне зелено и в това време идва някакъв човек, заобикаля ме и застава пред мен, но на пътното платно. Казвам си – няма проблем, сигурно човекът бърза. Но какво се случва след това – светва зеленият светофар и той започва едва-едва да се тътри пред мен. Но не им се сърдете на другите в такива ситуации, на тях просто корабът-майка такива сигнали им подава.

Ето още няколко странни, необясними и леко откачени неща, които хората живеещи в столицата правят. Ако и ти ги вършиш някакви такива, моля обясни ми смисъла!

Никога не сядай близо до вратата, от която си се качил в автобуса!

В градския транспорт може да срещнеш едни от най-колоритните представили на столичната лудница и предполагам, ако живееш тук, ежедневно се сблъскваш с тях. А дали тогава и някой друг е забелязал, онези пътуващи в автобусите, които се качват от последната врата, преминават през цялото превозно средство, като съответно блъскат всеки покрай когото преминат, за да седнат на първата седалка зад шофьора? Понякога се питам не им ли хрумва да се качат от най-предната врата и така да си спестят това усилие. Но предполагам, че не може, защото ако се качат от първата врата, ще трябва да преминат целия автобус, за да седнат в края на автобуса.

Да се качиш първи!

Това сигурно е някакво състезание или пък популярна игра, за която аз очевидно не съм разбрал. Играе се предимно в метрото и цели да направиш всичко възможно, за да се качиш първи във влака. Явно много хора са се включили и са доста упорити, защото често слизането от мотрисата е направо невъзможно, тъй като пред вратите, се е образувал непробиваем кордон. А ти както искаш слизай.

Подозирам, че играта има и друго правило, което гласи, че след като се качиш, трябва да останеш на входа (пред вратите), така че след теб друг да не може да влезе...

Бързоооо! Влакът идва.

Някой знае ли каква е причината хората да тичат по стълбите към перона, ако чуят звука от приближаващ се към метростанцията влак? Не знаете! Е, и аз не знам. Предполагам е нещо свързано със стадния принцип и когато един се затича надолу по стълбите и останалите трябва да го последват.

Само предупреждавам, тези които не ползват често метрото – бъдете внимателни, особено в пикови часове. Ако се намирате на стълбите към метростанцията и чуете звука на спиращ влак - бързо се хванете за парапета, преди тълпата да ви е отнесла. Или тичайте заедно с тях.

Тичащи, за Бога хора, карайте го по-спокойно – следващият влак е след не повече от пет минути! Едва ли ще изпуснете свършека на света, ако не се качите в този.

Ако сте двама, трима или четирима, вървете един до друг по тротоара. Ако си сам - върви на зиг-заг. Нека им е гадно на останалите!

Хванати под ръка лелки или тийнейджъри, оживено коментиращи и вглъбени в темата, която ги вълнува, вървят изпълвайки целия тротоар, а останалите за тях просто не съществуват. И разбира се, те – другите, трябва да намерят начин разминаването все пак да стане. Общо взето, ако си от другите имаш два варианта: да прескочиш групата или да слезеш на пътното платно, но това е опасно. Разбира се може и да ги помолиш да ти направят място, ако вървиш след тях. Когато обаче си насреща им трябва да изчезнеш магически, защото разминаването по този начин е невъзможно. И докато се пробваш да се „изпариш“, може да помислиш върху въпроса: що за хора живеят в този град: пълни откачалки или обикновени егоисти?

Ако си барман или продавач в магазинче за кафе, то трябва да си намръщен.

Пия го без захар, но не от това е горчивият вкус в устата ми, а от намръщените хора, които всяка делнична утрин ми го правят. Капучиното. И да, в София, хората, които са избрали да работят като баристи, са намусени. Необяснимо, но факт. Пробвах на няколко места, за да не ми се налага да гледам кисели физиономии рано сутрин, но засега без особен успех.

Една майка към районните кметове