Пия кафе, следователно съществувам

Независимо дали се будя сама, с аларма или с някого, първата ми мисъл е „Къде е кафето? Дайте го насам!“. Ставам от леглото, сърдита на света и намръщена. Не знам защо. Бе много ясно, че знам – не съм си взела сутрешната доза кафе. Който и да ми казва „Откажи кафето. Лесно е. Просто го замести с чай или нещо друго сутрин" ми се ще да го залея малко с кафенце. Ама пък ми свиди. 

Ами ти тогава откажи цигарите и ги замени с дъвки! Същото е. Моля ти се, стегни се малко. Изключително несериозно е да замениш любимото си нещо с напитка, която пиеш предимно, когато си болен и даже тогава те мързи. И със супа няма да го заменя, дръж се сериозно. 

Сега по същество – обичам кафето си дълго, с мляко и малко кафява захар. И късо, без мляко и без захар. И средно, със сметана и пяна. И от кафе машина, и от джезве, пък мога и на зърна да го дъвча. 

Именно – разни хора, разни предпочитания за кафе. Важното е, че фундаментът е един и същ.

А сега да опишем и усещането преди и след него – преди кафето имам чувството, че светът ми се е стоварил на главата и не иска да слезе. А тежи, човече. След първата глътка, обаче, слиза постепенно и накрая хоп – появява се пред мен и ме кани учтиво да вляза в него. Пия си кафето и разглеждам света. Здрасти, пич! Що за странна радост!

Доказано е, че кафето увеличава бодростта и стимулира мозъчната дейност. До колко я стимулира при мен не знам, обаче, няма никакъв ама никакъв шанс да ме видиш на работа, ако не съм пила кафе. Не защото не искам, шефе. Защото няма да намеря офиса. Без веществото, наречено кофеин, губя ориентация за време и пространство, че дори и за хора. Кати, съжалявам, че те подминах. Ако си Кати въобще. 

Кафето по-добре от аспирина се справя с мускулните болки след напрегнати натоварвания. Факт. Например отиваш на фитнес и както винаги си се нацепил като животно, разбира се, че вместо аспирин, ще пийнеш едно кафенце за тонус. След малко още едно. Искам кухи гирички с кафе вътре и маркуч към устата. С всяка следваща серия да стават по-леки, а на мен да ми става по-добре. 

Благодарение на кафето в момента четете тази статия, затова нека му кажем едно „благодаря, че съществуваш“. Рано или късно и вие ще опрете до него. Или в момента четете това, държейки в ръката си чаша кафе...

Със сигурност има и хора, които биха чели това, докато пият чай или ядат супа. Те не са лоши хора. Просто не са намерили правилната напитка. Помогнете им като им пратите тази статия.

Вместо виц: Писмо на майка блондинка към дъщеря ѝ блондинка