Поезията днес: По две думи на ред

 „За

“поезията”

на всеки

ред

по няколко

думи. „

/“На два реда“ – Е.Т./

Познати ли са ти имената Димчо Дебелянов, Дамян Дамянов, Петя Дубарова, Елисавета Багряна? Дали ако бяха живи щяха да се нарекат поети? Надали. Надали някога Петя Дубарова днес щеше да е сред известните писатели. Надали дори някое издателство щеше да ѝ обърне внимание? Ами на Димчо Дебелянов? Едва ли. Дамян Дамянов най-вероятно щеше да си води скромен блог, където да излива творчеството си.

И знаеш ли защо? Защото това, което пишеха нямаше да е модерно, нямаше да е лесно смилаемо, нямаше да е кратко. И най-вече – щеше да има смисъл.

Днешните поети издават книжки от по 40 странички, със стихове, заемащи едва една пета от бялото пространство, с по дума на ред, без смисъл, без място за емоция, начало, развръзка и край. Началото е почти и края. И това се харесва. Това се купува. Днес не е важно качеството, нито количеството. Днес е важно да си модерен. Да си известен. Не е от значение какво казваш. Важно е кой го казва.

Вероятно има стотици талантливи поети  някъде там, пишещи красиви стихове в рими, но никой не знае за тях. Защото те нямат последователи в социалните мрежи, те не се набиват на очи, техните думи не са прости, мислите им не са кратки, не са плитки.

Техните произведения няма да ги видиш в новоиздадена стихосбирка на витрината на някоя книжарница. Те не копнеят за парите, нито за популярност. За тях писането е призвание, утеха, спасение, начин на изразяване, а не мода. Не пишат със самочувствието, че са велики поети. Не се самоизтъкват, не парадират, не се рекламират, не подписват книги.

Не защото не могат, не е и защото не искат. А защото днес, имената на подобни хора няма как да срещнете сред другите новоиздадени книги. Те не са печеливши, те няма да се купуват, от тях няма да се печели достатъчно. Никой не смее да се занимава с талантливи хора.

Търсят се глупавите, достъпни за обществото поети, които да дадат лесно смилаемото, да продават. В днешно време се опорочи думата „поезия“. Всички станаха поети. Всички издават книги, правят турнета, подписват и раздават своите „творби“.

Майка ми прави списък за пазар всеки уикенд. Остава да сложа тук-таме някоя запетайка, да разделя някоя дума на няколко реда. Ще ми отнеме няколко месеца, за да имам бройка около 20 списъка. Ще измисля някое просто и безсмислено заглавие, привличащо вниманието и ще се пусна към някое издателство.

Важното е да се печелят пари. Написаното е без значение. Стига народът да го чете, да купува.

По две

Думи на

ред.

Хаотично

.

И вече

и

поет.

Автор: Евгения Тошева