Политиците, заради които България е на този хал

Медиите често се подават на първични впечатления и смятат, че българските политици са изключително различни един от друг, та затова трябва да използваме имената им, ако искаме да ги обозначим. Тук обаче твърдим, че това е все пак пресилено - хората във властта спокойно могат да се групират в 10 ярки типажа, чиито мисли, маниери и действия са подсказани от общи модели, който диктуват поведението им. Ето кои са те (а както отдавна е казано, "посветено на всички, които ще кажат "това не се отнася до мен").

1. Корумпираният арогантен тип

Неизбежен като природно бедствие, това е най-популярният вид български политик. В него съжителстват страхотната способност да извърши чутовни мизерии и машинации, но и една вечна убеденост в собствената му невинност, изписана на лицето. Такъв политик отдавна е приел сделката: ще бъде винаги мразен от народа, но пък ще спечели много пари. Когато гостува в сутрешен блок, честотата на изречените му лъжи съвпада с отмерванията на секундите от часовника, а е толкова обигран в заобикалянето на въпроси, че ако го питаш "Кой открадна Х", ще ти отвърне, че "Ние от партия еди си коя работим за Y." Разбира се, след време ще бъде забравен - поредният крадец от Прехода - но какво от това? Важното е, че си е поживял добре и е натрупал много. Някъде другаде същият човек щеше да зачерква дните от календара, оставащи до излизането му на свобода. Безскрупулността му обаче е влязла в особена алхимия с беззаконието наоколо: и се е получил хубав политически климат, благоприятстващ одисеята му.

2. Вечният хамелеон

Посрещнал въодушевен промените като член на СДС в началото на 90-те. По либерални съображения преминал към ДПС в края. Депутат от НДСВ в 39-ото народно събрание и експерт към БСП в 40-ото. В интервю за столичен всекидневник споделил обаче, че никога не би работил за ГЕРБ, понеже това е "срещу принципите ми". Медиите ласкаво го наричат "вечния оцеляващ", докато ние иначе си знаем, че става дума за един и същ продажен типаж. С времето е овладял изкуството да бъде умерено досаден и внимателно да търгува влиянието си. Усвоил е защитни реплики от рода на: "Отивам в друга политическа сила, понеже тя ми даде шанс да работя за българската държава". А с това, че никой не му вярва, вечният хамелеон няма проблем - успокоителното въздействие на банковата сметка върху една дори измъчена психика е доказано.

3. Спасителят на майка България

Обещавам да залича корупцията, да направя средната заплата 1000 евро, да излекувам здравеопазването и да разболея престъпността - през това време с другата ръка ще интегрирам ромите, ще образовам идиотите, ще построя магистралите и ще намаля цените на почти всичко, освен на портрета ми - той ще е безплатен и ще се раздава с декрет, за да може спокойно да си го окачите в стаята; нужни са ми единствено неколкостотин дни, всяко нещо с времето си бе, абдали, то не може от днес за утре.

4. Преживяващият катарзиси

Съвестта е тайният екзекутор, който върши подземната си работа в съзнанието на този политик. Като резултат той е постоянно разтърсван от мощни и просветляващи катарзиси. Способен е да ги получи по време на пресконференция, докато дава интервю или по средата на предизборна кампания. Днес е извършил далавера за милиони, а утре го връхлита страхотно покаяние, вече бременно с планове за злоупотреба вдругиден. През няколко дни съзнанието му преминава през морално очистване и възкръсва за нови деяния. Това е гъсеница, която става на пеперуда, и после пак става на гъсеница, а после пак на пеперуда.

5. Човекът логорея

Осемдесет и пет минути вече са минали, а той още говори от парламентарната трибуна. Гласът му е равен и безкраен. Определени дялове на мозъка ти започват да се изключват един след друг. Унася те. Ставаше дума за някакъв закон, за европейски ценности, за прехода, за - ето, пак го каза - "демократичните устои на демокрацията". Думите му не звучат съвсем свързано. До съзнанието ти долита само общ монотонен брътвеж. Прозявката става много широка - от онези, които насълзяват очите. Постепенно застиваш между будното и спящо състояние, а в главата ти - далечно ехо - отеква един последен мозъчен импулс - някой трябва да спре този човек! Но кой...На останалите депутати така им се спи. Всичко се развива бавно и трудно като във вода: депутатът, страдащ от логорея, е притъпил сетивата на околните. Природата, като при повечето беззащитни създания, го е дарила с объркан и безкраен изказ, за да успива враговете.

6. Поразяващата уста

Подобно на предишния, този пак има проблем с думите, но противоположен. Първият говори прекалено дълго и твърде разбираемо, докато настоящият тип може да те порази само с пет изречения, конфронтиращи обаче идеята за здрав разум. Обикновено казва нещо от рода на: "Ние от политическа партия еди си коя, считаме че, бидейки наясно с последните събития, мислим по проекта за закон, който да бъде внесен в парламента, но по отношение на публичното пространство, трябва да знаем, че то е, така да се каже - публично - и ние трябва да носим политическата си отговорност и да не допускаме това да става, особено по отношение на бюджета, представете си тогава пък какво би било, ще поемем ясен и категоричен ангажимент пред нашите избиратели, които са ни избрали, във вторник, опозицията говори лъжи, това е категорично".

7. Този, дето бяга в Европейския парламент

Нещата са здраво, здраво напечени. За пръв път клишето, че "някой трябва да поеме политическата отговорност", изглежда разумно. И добре знаеш кой точно. С ефектен слалом от лъжи и мяукания въпросният обаче изведнъж се озовава в Европейския парламент. Очаква го прекрасна кариера, заплата, която е срамно да се споменава, и бонуси, които могат да фрустрират въображението и на най-заможните. Както си го виждал всеки ден по телевизията, вече ще чуваш по две клишета от него годишно, долетели от Брюксел. Не че ще ти липсва - знаменитият му ход по бягството към Европа обаче ще стои като образец за следващите поколения години наред. Оттам той ефектно ще наставлява и коментира тъй далечния, едвам мержелеещ се български политически живот. Сладко.

8. Фикусът

Паметникът на незнайния депутат-фикус все още не е вдигнат, а наистина трябва - той е символ на цяла епоха. Кратката статистика гласи, че за четири години в парламента не е говорил от трибуната нито веднъж, нито пък в кулоарите е обелвал дума за каквото и да било. Само един път е бил запитан от репортерка от национален всекидневник - как ще разпуска през депутатската ваканция? Фундаменталният въпрос е получил фундаментален отговор: ще отиде на море със семейството, казал е човекът, а после си е отишъл на море, тук няма изненади. Присъствието му в парламента е една от онези причини немалко хора да посочват, че 120 депутата изглежда далеч, далеч по-разумен вариант.

9. Събарящият паметници

Него друго не го интересува, но има няколко определени паметника, които би искал да се съборят. Както старите майстори навремето вграждали сянката на хубава мома в творбите си, така и архитектите на комунизма са заключили на няколко определени градски места свободния български дух, който - само да минат оттам багери - веднъж завинаги ще изскочи на чист въздух и ще поведе нацията към нови победи и висоти. Проблеми като икономика, образование и здравеопазване са вторични - първо трябва да махнем Альоша от Пловдив, за да се разомагьосаме от хипнотичното му въздействие, което трови умовете на местните.

10. Ченгето от ДС

Той. Дърпа. Конците. На. Всички. Останали.

Автор: Георги Петров

С цялата си обич към България ви моля: Емигрирайте!