Помощта за просяка помощ ли е всъщност?

Явно коментирането на видеа в Youtube ще ми стане рубрика, но определено в тази платформа би могло да се намери всичко - от скечове до сълзливи драми и от пранкове до реални и полезни социални експерименти и лайф хакове. И те няма как да останат незабелязани и без коментар.

Наскоро попаднах на видеото на Тото от група "СкандаУ", на когото симпатизирам, тъй като не само сега, но и преди в реалити предавания и онлайн пространството е демонстрирал, че има голямо сърце.

Тук той, заедно с Дули от RDMK, Мати и други негови приятели, решават да подарят стария си диван на хора в неравностойно положение. Постъпката е уникална и заслужава респект. 

Прави впечатление обаче едно - хората, на които помагат, са живяли дълго време на улицата. Едва преди няколко месеца след намесата на медиите общината решава да ги настани в общинско жилище, за което плащат по 30 лева на месец. 

Двамата бедстващи - брат и сестра, живеят заедно с майка си в мизерни условия, твърдят, че спят на земята, а средства за покриване на своите нужди намират от пенсията на възрастната жена.

На въпроса "Добре. Защо не работите - здрави сте и имате тази възможност?" мъжът отговаря уклончиво с "Емии няма как. Много е сложно. Причините са много.". Оправданието включва и това, че тяхната майка е болна и трябва да се грижат за нея. На запитването защо поне единият не се опита да работи дори не получихме отговор, но за сметка на това разбрахме, че мъжът имал сериозни проблеми с алкохола от години и вероятно това е причината той да няма желание за започване на работа.

Много са хората в България, на които е подсигурено жилище, получават подаяния от хората, но когато им се предложи работа, се дърпат. Защо предпочитат да просят пред това да работят дори на 4 часа? Защо е нужно да мизерстват и да се чудят как ще преживеят месеца, вместо да си заработват по някой лев и по този начин да си подсигурят поне малко спокойствие?

Все въпроси, на които те не можаха да ни отговорят във видеото. Дори и да си учил до седми клас, отново има голям брой възможности за работа. Трябва само и единствено желание.

Краят и тук е отворен. А въпросът си остава същия - помагаме ли всъщност когато даваме на хора, които категорично отказват да работят, нямат един ден трудов стаж, а такава възможност им се предоставя на тепсия. Дори те потвърждават, че работа има, но очевидно желанието им не е достатъчно.

По мое мнение когато даваме на такива хора, те свикват да живеят, бивайки подпомагани по всякакъв начин от останалите хора. 

Животът е дар, но всеки един от нас трябва да докаже, че го заслужава, борейки се, драпайки и вървейки напред. Ето защо винаги, когато просяк ме помоли за пари да си купи храна, отивам и му купувам храна, а не давам пари. Знаете ли защо? Защото храната в повечето случаи се оказва само маска, зад която се крие пристрастеността към алкохол, цигари, наркотици и куп други проблеми, които стоят в основата на неговото изпадане. 

За да е стигнал до ръба, значи има някакъв проблем. Човеко, сподели историята си и потърси решение. Няма друг вариант. Помагайки на теб, хората ти вредят, защото те учат как НЕ трябва да се живее. Бори се с живота - ето това е правилния път. Трудно е, но накрая винаги удовлетворението е най-голямо.