Прайд срещу контрапрайд - кой е по-по-най

На 17 юни в София се проведоха две събития. Нито едно от тях, струва ми се, не изпълни някоя от целите си, освен една – да подразнят не само онези от другата страна, но и тези, които не искат да имат нищо общо и с двете. Привидно и двете събития имат заложени качествени цели в себе си. Нека ги разгледаме. 

СОФИЯ ПРАЙД

В корените си прайдът е вид протест срещу реално съществуващата дискриминация срещу хомосексуалните хора в България. Не знам как някой би могъл да отрече съществуването на тази дискриминация. Тя включва физическо насилие срещу тези хора, обезчовечаване, отказ за прием на работа, уволнения, тормоз и какво ли още не. Дори фразата “Да правят каквото щат, само да не ми се налага да ги гледам” е дискриминация, защото загатва, че този тип хора трябва да са с по-малко права от другите.

Само че ако отидеш на прайда… ще разбереш ли, че това е протест? Или е шумно драг и кинк шоу с чалгичка? Каним семейства с деца (и такива отиват там), но правим драг шоу, на което мъже, облечени като гротескна пародия на жени, повдигат роклите си над кръста? Припомням, че това са мъже, които изпитват сексуална тръпка от това да се обличат като жени. Някак не ми се струва уместно това шоу да е пред деца, не знам за вас. Лично аз помня и как преди един прайд преди 2-3 години минах покрай стадион “Васил Левски” и там на платформата се подготвяха за шоуто двама мъже, облечени с електриково зелени прашки, опънати от топките им до раменете им, а до платформата стоеше момче, загърнато с прайд флаг и без нищо отдолу. Да, пич, знамето беше доста прозрачно.

Та се чудя – какво точно иска да каже този прайд? “Ние сме хора като вас, искаме същите права” или “Има 400 пoла, искаме да си покажем кинковете и да се възбуждаме по улиците”? Защото някак излиза второто и после се чудим “Ама защо нищо не се променя и има все по-голям отпор?”. Сега вече допълваме и със сцена с чалгичка – Есил Дюран, Роксана и прочие. Голям протест.

Но стигаме сме се взирали в прайда, че пак ще ме нарочат за хoмoфоб, трaнсфоб и т.н. Дайте да видим какво стана от другата страна.

ШЕСТВИЕ ЗА СЕМЕЙСТВОТО

Е, докато на едното събитие имаше поп-фолк, на другото имаше поп. Ама не музика, а реален поп. Свещеник. Някой от светия ДС синод. Даже не беше само един. Иначе и на това шествие за семейството изглеждаше, че на повърхността има адекватни искания – например да се направи стратегия за справяне с демографската криза. Кой може да отрече, че това е лошо искане? България се стопява, раждаемостта е ниска, всички емигрират към лошия Запад. Младите семейства рядко имат повече от едно дете, защото не могат да се справят финансово с това да имат две деца. Хората мислят за семейства все по-късно в живота си и ето, че вече тук живеем по-малко от 7 милиона души.

Шествието повдигна въпроса и за кенсъл културата и свободното слово. Надали има нещо по-важно за мен като журналист от свободното слово. Виждаме примери от Канада, например, където е реално престъпление да “мисджендърнеш” някого. С други думи – ако наречеш транс човек с неправилното местоимение, може да влезеш в затвора. Защо? Защото не искаш да участваш в нечия чужда делюзия?

Дотук всичко изглежда логично. Ако обаче се вгледаме в исканията на това шествие, ще открием, че сред тях присъства и въвеждане на часове по вероучение в училище. Супер. Да налагаме на децата православни ценности от малки. Имаше един лаф, че религията е като пишката – хубаво е да я имаш, да се гордееш с нея и да следваш завета ѝ, но не я завирай в лицата на децата, може ли? Уж сме против индоктринациите, но ще индоктринираме децата с религиозен бълвоч. Добре сме, нормални сме.

Аз лично даже предлагам да въведем и часове по масони, илюминати, кемтрейлс и плоскоземие. Така де, ако ще учим децата на глупости, поне да ги научим на всичките. Сякаш образователната ни система и без това не е в колапс, а децата не са претоварени с купища академични знания, та сега и на православие ще ги учим. Затова ще взема стрела от колчана на антипрайдърите (така ли се наричат, не знам?) и ще им кажа – бъдете си религиозни колкото искате, само че вкъщи. Религията е личен избор.

Мнозина на шествието наричаха този поход “Парад на нормалните” и “Хетеро прайд”. Но нека помислим за миг – кой нормален би тръгнал да парадира с това, че е нормален? Може би жена с дъждобран, военна каска и голям православен кръст в ръка? Ако звучи като някаква шега, не е. Тази жена реално беше най-отпред на шествието. Или хората с плакати “Спрете Содом и Гомор” и “Извращението не е право на избор”? Добре сме, нормални сме.

Колкото до “хетеро прайд” – това не убива ли целия смисъл на мантрата “Бъркайте си по дупките колкото искате, но не ни занимавайте с това”? Пък и кой точно някога някъде ви е дискриминирал за това, че сте хетеро? Не за друго – не за цвят на кожата, не за религия, не за поведение – само и ексклузивно заради това, че сте хетеро? Само питам. 

Някак очаквано, вълненията на “Шествие за семейството” минаваха и през любовта към Русия, омразата към Украйна, ЕС и САЩ, извратените западни ценности и “булгар булгар” патриотизма. Някак обаче и дума не се обели за проблема с домашното насилие и хилядите жени в България, страдащи от юмруците на традиционно православните си ракиено патриотични съпрузи. Къде ти, възрастни мъже и жени шумно роптаеха и псуваха срещу дете на шествието (много традиционно българско и семейно), защото имало жълто-син чадър и това било украинска пропаганда. Също така имаше ропот защо не можело да се събират подписи за мир и неутралитет. И ропот как може прайдът да е на паметника на съветската армия – било гавра с руските герои. С риск да се потретя – добре сме, нормални сме.

Та, като цивилизован човек, който смята семейните ценности за важни, иска решение на проблема с демографската криза, държи на свободата на словото, вярва, че половете са само два, иска да спре дискриминацията срещу различните и не иска да спира никого да обича когото поиска без да го е страх от последствията – на кое събитие да отида? На това, което е излишно сексуализирано и чалгаризирано, или на другото – пълно с излишна набожност, русофилия, омраза и антиевропейски настроения? Едното – покварено, другото – пошкварено?

Точно затова реалният парад на нормалните се проведе традиционно както всяка година – поединично, вкъщи, на екскурзия, с приятели и най-важното – далеч и от двете събития.

Автор: Георги Емилов