На 3 януари 1907 се представя на широка публика изключително красивата барокова сграда на първата ни сцена, създадена по проект на виенските архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер.
Със заповед от 14 юли 1903 министър д-р Ив. Д. Шишманов назначава комисия начело с Илия Миларов, която да подготви предложение за постройка на сграда за Народния театър в София.
Народното събрание взима решение и с Указ на княз Фердинанд І се отчуждава терен на мястото на бившия дъсчен театър Основа, където през юни 1904 започва строежът на сградата. Живописното оформление на тавана и стените в зрителната зала, която разполага с 848 места, е възложено на известния виенски художник Рудолф Фукс. На 3 януари 1907 със специално представление се открива самата сграда.
Години по-късно, на 10 февруари 1923 по време на юбилейния спектакъл Апотеоз на родното драматично изкуство избухва пожар, който унищожава театъра. От началото на новия сезон трупата играе разделена на две части в различни градове на България, а след това шест години - на сцената на специално ремонтирания Свободен театър в София.
Сградата на Народния театър е реконструирана през периода 1924-1928 по проект на немския архитект Мартин Дюлфер. Освен изграждането на новата железобетонна конструкция, от Германия е доставена сценична механизация, произведена от фирмите „Круп" и „МАН", каквато имат само най-добрите театри в европейските метрополии. Тази техника работи от 1929 г. и до днес, като се използва във всички представления на Голямата сцена на театъра.
По време на бомбардировките над София през Втората световна война е разрушено Южното крило на театъра. След края на войната сградата е възстановена и от април 1945 Народният театър отново отваря вратите си за публиката. Последното преустройство и реставрация е осъществено през 1972-1975 под ръководството на проф. инж. Венелин Венков, когато се изгражда и специална Камерна сцена.
Именити художници са се погрижили за цялостното художествено оформление на сградата. Сред тях са Дечко Узунов, Георги Чапкънов и Иван Кирков, който е и автор на завесата на театъра - неугасващия Феникс.
Източник: Народен театър "Иван Вазов"
Още любопитни и полезни статии:
- 6 вечни типажа на офисното коледно парти
- Какво друго да бойкотираш, освен Джон Малкович
- Истанбулската конвенция изяде домашното на сина ми
- Ако предизборните послания бяха честни…
- 7 най-тъпи стереотипа за метъл феновете
- След Джокович: Бай Чалганьо срещу Култура ми Янко
- Колко хора от партия са нужни, за да завият крушка?
- Още 5 продукта, които Диона трябва да рекламира
- 5 странно преведени филмови заглавия и новите ни предложения за тях
- България със златен медал по разбирачество
Коментари