Според столичния „Правилник за публичните домове и проституцията" от 1893-а бардаци се откривали само с разрешение на кметството, и то там, където то укаже, но не и до училища, църкви, джамии, пансиони и булеварди. Имало две категории - такива, в които едно посещение струвало до 3 лв., и такива, в които клиентът оставял повече от три. А още през 1882-ра столичната община приела постановление за създаване към градската здравна служба и отделение за преглед на „публичните жени", както им викали тогава. Днес „публични жени" под път и над път, а най-вече - по телевизора.
Още любопитни и полезни статии:
- 6 вечни типажа на офисното коледно парти
- Какво друго да бойкотираш, освен Джон Малкович
- Истанбулската конвенция изяде домашното на сина ми
- Ако предизборните послания бяха честни…
- 7 най-тъпи стереотипа за метъл феновете
- След Джокович: Бай Чалганьо срещу Култура ми Янко
- Колко хора от партия са нужни, за да завият крушка?
- Още 5 продукта, които Диона трябва да рекламира
- 5 странно преведени филмови заглавия и новите ни предложения за тях
- България със златен медал по разбирачество
Коментари