РАС-ИЗЪМ, ДВА-ИЗЪМ

Никога не съм си представял, че националният отбор може да загуби насред София с 0:6 и резултатът или играта да не са основна тема на следващия ден. Е, случи се. Случи се заради, както ги нарече премиерът, група олигофрени, на които радостта от живота се свежда да отправяш маймунски звуци към чернокожи футболисти. После шефът на БФС подаде оставка след реакция на същия този премиер. Понеже имаме много неща наведнъж – расизъм, футбол, англичани, българи, премиер, оставка – човек много лесно може да се обърка как точно да изкаже своята реакция в социалните мрежи (защото тя е задължителна, нали, как ще пропуснем да изкоментираме скандал, и то такъв!).

Та ето кратък наръчник на видовете реакции за по-лесно ориентиране в света на социално-мрежестото-скандалово-реагиране:

1. ВИНОВНИТЕ

Девиз: „Срам! Съсипаха я тая държава! Байганьовци!“

Първата и най-шумна в социалните мрежи група е групата на онези, които всичко българско и родно плюят, храчат и жалеят. Това са хората, които всячески дават да се разбере, че се срамуват от произхода си. Срамът, точно както живота, винаги намира начин да се прояви и да избуи. А, като цъфне и върже, срамът ражда плод – голямата вина. Незнайно как тези хора се чувстват виновни от поведението на други хора. Не възмутени, не издразнени, не нещо друго – виновни.

Пробвате ли с тази реторика, няма как да сбъркате. Достатъчно е да драснете нещо от сорта на „Мила родна картинка, Бай Ганьо на футбол.“ И не забравяйте да добавите за фейсбук-приятелите си англичани „извинявам се от името на всички нормални българи за поведението на онези“.

Защото да, вашите приятели-англичани са идиоти и не могат да разграничат вашето поведение от поведението на олигофрените... Затова трябва вие да се извините...

Да... Има логика... Не, не, сериозно, има...

2. ОБИДЕНИТЕ

Девиз: „Абе, нали ги знам англичаните – идват тука по морето, бият се, трошат навсякъде, какво ми се правят на възпитани.“

Това е друга шумна и голяма група в социалните мрежи – групата на засегнатите от коментарите в английската преса и от коментарите на Виновните. При Обидените няма чувство за вина, но присъства страх, че всеки момент някой ще дойде и ще ги обвини в расизъм просто защото са българи... или футболни фенове. Затова заглавия като „Лъвове: 6 - Животни: 0“, ги карат директно да преминат в контраатака. За тях е изключително важно да се разбере, че те не са виновни за поведението на няколко олигофрени и не е честно да бъде обиждана цялата нация. И затова... обвиняват цялата английска нация за поведението на няколко туристически олигофрени по морето.

Да... Има логика... Не, не, сериозно, има...

Ако Ви се пише в този стил – няма какво да го мислите, ползвайте направо девиза.

3. ОСВЕДОМЕНИТЕ

Девиз: „Ама те английските фенове също са расисти.“

Това е групата, на която отвътре ѝ напира да пише в стила на Група 2 (виж по-горе), обаче се усеща, че ще изглежда прекалено. Затова започват да дървенофилософстват относно историята на расизма по английските стадиони, вадят факти за случаи на расизъм от близкото и далечно минало, докато стигнат чак до колонизирането на Новия свят – когато не е имало футбол, но със сигурност е имало расизъм. Това е безкрайно полезна информация, ако ви предстои куиз-вечер в някоя кръчма. Да не говорим, че онзи фен на „Челси“, който през 2012 правеше маймунски жестове на Дани Уелбек от Ман Юнайтед, абсолютно оправдава поведението на олигофрените от понеделник вечер. Щом самите англичани могат да правят така, ние защо да не можем, да не сме по-долна категория хора?

Да... Има логика... Не, не, сериозно – има...

Ако пък искате да пишете в този стил, достатъчно е да си намерите списък с расистски скандали от Премиършип, копи, после пейст, после доволна усмивка, че сме разгромили... там когото трябва.

4. ОЩЕ ПО-ОСВЕДОМЕНИТЕ

Девиз: „България да не е единствената държава с расизъм по стадионите“

Това са хората, които отлично знаят не само историята на английския футболен расизъм, но и тази на испанския, италианския, немския и руския. Като цяло са същите, като Осведомените, с тази разлика, че не си играят на дребно – само в Англия – а разсъждават глобално. Също, тази група има лек уклон към конспирации заради задълбочените си познания. Защото „щом навсякъде го има тоя расизъм, а само нас наказват – значи някой иска да ни прецака“. Да,защото навсяъде в Европа се страхуват от футболистите на България – да не засенчат случайно Ван Дайк, Салах и Мане, затова нека да ги спрем от състезания.

Да, има логика... Не, не, сериозно – има...

Ако Ви се пише в този стил, просто направете по-задълбочено проучване. Горещо препоръчвам да прочетете за част от феновете на „Каляри“ – симпатяги, също като част от феновете на националния. „Онази“ част.

5. ФЕНОВЕТЕ

Българският футбол е като американския футбол. Хем някакси звучи подобно на футбола, който се играе в Европа, хем е тотално различен от него. Феновете на красивия футбол у нас отдавна обаче са отвърнали поглед на ставащото по нашите стадиони. Онова, което убива футбола, не е комерсиализирането му, а приравняването му до поле за изява на олигофрени.

И единственото, което остава на феновете е да отбележат, че за да има олигофрени на стадиона, някой все пак ги е пуснал там... Някой ги толерира. И може би е време да се запитаме „Докога?“.

Ако ще пишете в този стил, не забравяйте, че оставките са само началото. В изкореняването на простотията трябва да се включат всички: ръководните органи в българския футбол, самите футболни клубове, и най-вече всички онези, които обичат да гледат най-великата игра и искат поне част от нея да се случва и у нас – усилието е общо. Защото това е отборна игра.

Ние българите не заслужаваме добри новини

Хъшовете в Кьолн