С цялата си обич към България ви моля: Емигрирайте!

Вчера прочетох текст на момиче, което обяснява защо напуска България и заминава за Германия. Заради българския манталитет и заради това, че тук не може да осъществи плановете и мечтите си.

Винаги първата ми реакция на такива истории е да ми стане страшно тъжно. Кой иска държавата му да се обезлюдява? Кой иска умни хора да изтичат в чужбина? Кой иска постоянно да чува примери защо тук е зле и никога няма да се оправим?

С годините обаче разбрах, че е за добро.

Не знам как е в другите държави, не претендирам за общовалидност. Но българският народ се дави в своя негативизъм и отчаяние. И давейки се, става все по-апатичен, все по не му пука, все по не иска да се занимава, все повече гледа отстрани как страната му затъва и се потупва по рамото, че е бил прав, защото го е знаел отдавна.

И тази част от българския народ е толкова голяма и шумна, че затруднява изключително много усилията на другата част - на хората, които искат да са граждански активни, които не искат да вдигат ръце и да предават държавата си в лапите на престъпници и които искат да взимат умни решения и от тях да има ефект.

Докато първата част я има, на втората ще ѝ отнеме страшно много време, за да започне да вижда плодовете на труда си.

Има хора, в чиито сърца е угаснала искрата на увереността, че това е най-хубавата държава в света и въпреки че тя е в много мрачен период днес, ще изплува. Много е тъжно, че тази искра е угаснала, но това е факт.

Има неща в живота, за които човек се надява, които предполага или за които се моли. А има и такива, които знае. Аз знам, че България ще се изправи. Може би няма да е бързо, може би няма да доживея, за да го видя. Но ще стане.

Милиони българи обаче не живеят с тази увереност. Напротив - живея с искреното вярване, че в България нищо никога няма да се промени, нищо добро няма да се случи, никога няма да настигнем развитите държави и следователно - винаги ще сме бедни и нещастни.

Всеки има своята истина в този живот и това е него свещено право. Не е полезно да се съдим едни други, нито да се убеждаваме в каквото и да било. Само да приемем взаимните си истини.

Така е добре да приемем, че милиони Българи не са щастливи тук. Не виждат перспектива и смятат, че на друго място ще им бъде по-добре.

Затова, с цялата обич, която имам към България, ги моля: Емигрирайте!

Представяте ли си един дом, в който хората живеят с отвращение? Който им е противен и който ги отчайва? Какво желание биха имали те да се грижат за него? Никакво.

Такова е и положението на България. Несъмнено ще е трудно, тежко и тъжно, но ще е от полза за всички, ако всеки, който не иска да живее тук, просто си тръгне. Нека всеки, който смята, че ще е по-щастлив другаде, да намери смелост у себе си и го направи.

Нека всеки, който обижда и напада България за това, че не му е осигурила нещо, което според него е трябвало, да намери своя път другаде. Не се страхувайте да емигрирате, ако тук сте нещастни. Направете го.

Съгласна съм в България да останем 300 000 души, но само такива, които я обичат, които искат да работят съвестно, които ще спазват правилата, които ще протестират, които ще гласуват и които ще взимат информирани и премислени решения.

Защото в момента българите, които са абдикирали от страната си, ѝ пречат. Те нямат желание да гласуват, нямат желание да изразяват гражданската си позиция или недоволство, нямат желание да подкрепят инициативи, нямат желание, като цяло, да участват в нещо, което смятат за обречено.

И така пречат на останалите, които не сме се отказали.

В случая с народите качеството е по-важно от количеството. Държави като Исландия, Люксембург и Естония са толкова пъти по-малки от България, но въпреки това живеят по-добре. Защото числеността не е всичко.

Мнозина вероятно не си преставят каква безпрецедентна промяна би отключил факторът "пука ми". Ако на всички ни пукаше и подхождахме с оптимизъм, вместо с традиционния хейт, България щеше да изклежда по коренно различен начин. За съжаление, не с всички е така. И тези, които се чувстват жертви, могат да направят услуга на себе си и на останалите и да отидат там, където наистина биха били щастливи. Така печелят всички.

Автор: Десислава Любомирова