Синдромът на селската клюкарка

Всеки човек си има по някоя тайна, която не би споделил с кого да е. Дали ще е за някой наш страх от височини, срамен спомен от миналия петък или пък забивка с грозник/ ца, за която никой не трябва да разбира, всички сме гроб за определени наши случки и мисли.

И нали знаете, забраненото е най-сладко. Куцо и кьораво биха дали всичко да се доберат до някоя клюка за нас или наш близък.

Най-важното е да се пазим от тези хора, а за да не им позволяваме, като едни змии, да ни отхапят главите, то ние трябва да знаем как да ги разпознаваме:

Приятели на всички:

Пълни подмазвачи! Разкажи на клюкарката Милен от офиса, че мразиш червено докато той носи пуловер в същия цвят, и той ще кимне с глава и ще каже “И аз! Какво съвпадение! Ти винаги си имал страхотен вкус!”.  Нищо не е свършило, ти чакай да излезеш от помещението. Представям си досадния му лицемерен глас 3 минути след като си излязъл от стаята.. Как седи, кръстосал крака на масата за оперативки, и говори колко лош вкус имаш и как си го обиждал заради тъпия му грозен пуловер, без ти нищичко за него да си казал.  На това казвам аз обичан човек, колега за милиони! Гнус!

Никога не признават вината си:

Те си мислят, че не падат по гръб, а реално са просто страхливци. Нали знаете онези малки, дребни души, които мислят, че силата им се равнява на това колко човека ще метнат и подразнят. Ако ти си разбрал, че те са казали нещо неприятно и невярно за теб, и решиш да отделиш малко от ценното си време, за да го попиташ за какво става дума, то той/ тя задължително ще се опита да се измъкне от ситуацията. Като я питаш “Стефке, това вярно ли е, бе?” и тя ще ти каже “Моля ти се, как може да си помислиш нещо такова за мен, какво съм ти направила аз, не ме ли познаваш? Аз не съм такава!!!” Не си такава друг път, просто нямаш смелост да кажеш това, което мислиш в лицето на някой. Предпочиташ да накараш всеки да се чувства неудобно и ужасно, само и само да не излезеш ти лошата/ лошия. Е, не на нас тия, не сме расли в гората. Като те е страх да кажеш това, което мислиш, си го запази и го сложи… в някоя гора...