Скъпи българино, стига с този псевдопатриотизъм!

Драги ми, българино. Защо си патриот само днес? Постваш снимки с българското знаме и пишеш на кирилица. Пишеш статуси, пълни с патос и патриотизъм. Защо? Ти дори не знаеш какво се е случило на тази дата преди 141 години. Но все пак решаваш, че щом други са го постнали, трябва и ти да се отчетеш. Не те ли е срам, че на 3-ти март си патриот, а на следващия ден отиваш в някоя кръчма, пееш турски песни и играеш кючеци. Не знаеш кои са Кирил и Методий, но знаеш Лепа Брена и Mиле Китич. Срамно е. Мен би ме било срам.

Не искам да си патриот един ден в годината, а през останалото време да си псевдо такъв. Да се възхищаваш на чужди култури, да пееш чужди песни. Да казваш колко зле е тук, в България, как “я развалиха тая държава, мамка му стара”. Да искаш да заминеш в чужбина, да натрупаш пари и никога повече да не се върнеш. Защото тук да се издигнеш е трудно. Трудно е да си изкарваш парите с честен труд и да се издигаш постепенно. Ти искаш да си милионер от раз. За теб чужбина е олицетворение на успеха, просперитета и развитието, а България, тя е символ на разпад, мизерия, корупция и минимални възможности за развитие. Защо поне веднъж не се замисли какво ще стане, ако всички умни и проспериращи хора си отидат от тази страна? Кой ще ни поведе към върха? Кои ще бъдат лидерите на тази държава?

Разбира се, че като всички интелигентни хора си отидат, ще останат глупаците. И после пак се оплаквайте “Ех, един свестен не се намери да ни управлява”. Ти си човек с възможности, защо не се откажеш от американската мечта и не я замениш с план “Да превърна България в райско кътче”. Ти си човекът. Не бягай като всички останали, остани тук.

Бъди лидер.

Патриотизмът е лично чувство. Така, както човек може да бъде влюбен в жена си или мъжа си или да обича децата си, така обичаме и родината си. Затова тези, които напоследък най-много говорят за собствения си патриотизъм, едва ли могат да се нарекат патриоти. Показната патриотарщина винаги е будела смях и съжаление. Човек може и да се бие в гърдите колко голям патриот е, но понякога в историята има такива моменти, когато някои умират за родината си, а други остават хванати за фустата на жена си.

Бъди патриот всеки ден, зачитай родината си и я пази. Благодарение на любовта към родното, българите са се запазили като народ през онези тъмни 500 години. Пиши всеки ден на кирилица, паркирай колата си всеки ден правилно. Не бъди Бай Ганьо, където и да отидеш. Възхищавай се на родното, не на чуждото. Ходи на почивки в България и се прекланяй пред красотата й, защото си имаме всичко – море, планини, езера, неземни красоти. Възпитай децата си да бъдат патриоти и да изхвърлят боклуците си на правилните места. Не псувай, не посягай на жена си, на родителите си, на детето си. Направи нещо добро за беден човек в нужда, помогни на възрастната баба в магазина като й купиш хляб.

Няма да обеднееш. Със сигурност доброто се връща при направилия го. Не мисли никому зло, защото и това се връща като бумеранг и те удря право в сърцето. Независимо кой какво ти е направил, ти бъди добър с него. Нека се засрами от постъпката си, нека се чувства неудобно.

Не подминавай просяците по улицата. За разлика от малцина, повечето наистина просят за парчето хляб. Зарадвай го. Животът е непредсказуем, не знаеш на теб какво ти е подготвил. Твоят сценарий още се пише.

Това е то – патриотизмът. А не постовете, снимките, излишната показност, подкрепена с липсваща национална гордост.

Бъди истински патриот. А не псевдо такъв. Грозно е.