София, чуек!

(Всичко споделено в текста е на база лични разговори с варненци и техните впечатления.)

Дали сте студент, работещ или просто посещавате София за повече от седмица... всъщност статутът ти няма значение. Единственото, което свързва всички видове хора в този текст е родното място.

Нека се представя пред аудиторията. Аз съм Борислав - горд варненец. Нося морското в сърцето си. От онази част от хората съм, които смятат, че екзотичният диалект е на половина дарба, но и на половина чест. Друго приятно качество е пресметливостта на варненеца, с която той се гордее. „Варненските схеми“ не са мит.

Да си го призная, варненци са си особени. Важно е да запомните едно – морските чеда се гордеят до лудост със своя град. Колкото и спокойно и независимо да живеете в морската перла, все някога ще ви се наложи да отидете до столицата. Да, не е приятно, знам... Това обаче е в реда на нещата. Обикновено причините са различни – „ами то аз на гости“, мач на столичен тим, пореден семестър, или просто туризъм. Истината е една – причините са различни, но впечатленията от престоя са често много сходни.

Да предположим, че сте от така наречените „бедни студенти“. Този фактор ще ви е принудил да пътувате с БДЖ. Митове и легенди оформят на родните железници имидж, достоен за бестселър. Няма да ви карам да се качвате във влак предубедени. Изводи изкарайте сами за себе си.

Пристигането в София е нещо вълнуващо, но бъдете готови за момента, в който адреналинът ви отпуска. Цялата умора, предизвикана от 8-часовото пътуване до столицата, ще ви навести бързо и неусетно. Първото нещо, което ще видите на Централна гара са странните работници на българските железници. Не знам защо, но винаги са ми се стрували изключително еднакви – брадати, балкански мъже, които са готови по-скоро да захвърлят логото на вековната институция, отколкото да работят по поддръжката на също толкова вековните влакове.

Второто нещо, което най-вероятно ще ви направи впечатление е мозайката от съдби, които прилежащата към гарата територия, сбира на едно място. Таксиметрови шофьори, готови да ви вземат и последните студентски ресурси, за да ви откарат до порочния Студентски град, не дотам успели просещи хора, които обаче са опитни в това, с което се занимават. Различни сценарии за това „защо съм в това положение...“. Това може да ви отегчи до смърт, но важното е да запазите себе си и багажа си цели докато не стигнете до заветната си цел, гордостта на всеки един софиянец – метрото. Ах, това метро!

Следва продължение...