София- столицата на репликите

Запазила своя блясък, София привлича малки и големи с чара си още от далечната 1879г., когато е избрана за столица на Княжеството! Уж разкриваща безброй възможности, тя е повод за гордост на кореняците и чудесен нов дом за избралите я.

Гостоприемна и красива с величието на Витоша и куполите на  Невски, както често се случва- намира се по някой да злоупотреби с добротата й, приемайки я за сцена на своя панаир на суетата, приличащ по-скоро на недомислена шега. Дори няма нищо учудващо, защото е съвсем човешко, видим ли по- широка публика, да се постараем да покажем целия си репертоар… Само дето в един чудесен миг немалко решават, че сценичното им облекло и заучените игрички и номера не са достатъчни- Бог знае защо се мислят, че са в „Болшой театър”, и решават да се надцакват един друг с несвои таланти и инвентар. Грозна картинка.

Ето го и следващия момент, всички знаем донякъде колко зле е отсрещният човек, но в един момент ни хрумва, че той не знае възможностите ни и ето тази тениска с черепче (сещайте се сами) задължително ще мине за истинска, а не менте, а пък чантата, чиято пазарна цена е над 4 000 $ , ние сме си я купили ей сега, вчера тъкмо, спестявайки и аз не зная от какво…

Но това, ако питате мен, не са най- плашещите реплики в столицата. Какво се случва, когато някой реши, че за да бъде харесван и „готин”, вместо да се държи естествено, трябва да се престори на другиго? Нищо хубаво. Като имаме предвид , че често избраният за идол е меко казано скандален и има нужда да преосмисли приоритетите си, та какво остава , когато го признаят и за идол… Това , разбира се, не е нещо ново- открай време хората се опитват да се впишат как ли не из популярните, но днес, когато достъпът до информация е доста разширен, идеите се множат все по-активно и то не за добро.

Както и да се развиват нещата напоследък, винаги остава опцията и то като основна , да се подобрят занапред. Зависи ли от нас? Да, определено… Ако не искаме да  превърнем красивата ни София в столица на репликите, е нужно просто да не бягаме от себе си , да се адаптираме в нея, но САМИТЕ нас, не неумела имитация на нещо или някого, който в нашите очи е вървежен в момента.

Автор: Гергана Робертинова

А тук можеш да прочетеш за заплахата от ретроградния Меркурий