Студентският празник е всеки ден

Девети декември. Банско, Пампорово и Боровец са пренаселени с хора, представляващи голяма част от интелектуалния ни потенциал. Или поне възрастните хора така се надяват. Включително и баба ми, казва, че това е поколението, което ще дръпне държавата напред. Спорна и обширна тема. Да приемем, че баба ми е права.

Нека обаче разгледаме как преминава един типичен 8-ми декември на един не толкова типичен български студент:

Българският студент всеки ден яде филии с лютеница, само и само да събере някой или друг лев за Банско и там да се разцепи на Галена, Тита и Преслава. Няма спор. В Банско никой не кара на лютеница вече и изглежда като богат и материално задоволен българин. Тук едва се сдържам да не сложа името на събирателния образ на българското от Алеко Константинов. Защо ли? Българският студент избира хотела, в който ще се напие като животно, по звездите и разбира се, трябва да има басейн и хубава гледка, за да се направят добри снимки. Ако не си се снимал на басейн или тераса, значи не си бил на Банско. После иди доказвай.

Какъв 8-ми декември без дискотека? Студентите само това чакат. Оказва се обаче, че ще пее Гери Никол. Нищо, нали ни е празник. И на нея ще избухнем. Още от 23 часа виждаш пияни физиономии около себе си . Към 1 часа се превръщат в дрогирани. Какво ти пука? Осми декември се изживява като за последно.

Танцуваш бурно и си представяш как всички погледи възхитително са приковани към теб. Ти си звездата. След Гери-Никол започва диджей микс. Ухото ти страда, пускат песни на Азис, Джордан и за капак – Джорджано. Но все пак си студент. Разбиваш се на Джорджано все едно си му най-големия фен живял някога. Няма такъв изпълнител. Няма такъв празник.

Към 3 часа някакъв пиян чичка небрежно се бута в теб и се опитва да те барне по дупето. Правиш му знак да се махне, но той е толкова пиян, че го приема като „ела по-близо“. Не, човече, това е опасно близко.

Необвързаните отиват там с цел не само да се забавляват, ами вероятно да си тръгнат с някое младо гадже. Чичкото, който описах по-горе, не е оферта.

Каквото и да ми стане, знам, че ме пази жандармерия все едно съм президента или маймуната от цирка, която всъщност си е доста важен и ценен екземпляр. Определено държавата ни е на ниво, след като музеите, театрите и къщите са охранявани от някоя си охранителна фирма, а ние студентите сме си цели випове.

Най-странното е, че отиваш в Банско с голяма сума пари (“голяма” - погледната през погледа на студента, който е ял лютеница всеки ден, все пак), а се връщаш с някакви си 14 лева и 35 стотинки и се чудиш къде отидоха. Може би по барабана на тупанджията или в гащите на стриптизьорката. А, не забравяй, че даде на барманката стотачка и тя, разбира се, каза, че няма да ти върне и ти беше толкова пиян, че после не си поиска рестото. Това е правило номер едно на курортите, столичните дискотеки и градския транспорт: такова нещо като ресто не съществува. Или си точен и те гледат накриво, защото те мислят за стиснат или даваш стотачката като най-големия в курорта и не питаш за ресто. Ясно е – хората нямат дребни. Имат само едри: очаквания, мечти, купони, пачки, басейни, тераси, красиви снимки, много лайкове. Ох, размечтах се.

Е, днес сме девети декември. Ставаш в 13 часа и се чудиш как си преживял този ден. Беше брутално. Какво като пя Гери-Никол и някакъв чичак те опипваше през цялото време. Това може да се случи само на осми декември.

От утре – рехабилитация. Няма вече пари за лютеница. Има само за хляб до Нова година. Ама си струва.

Всичко се прави с една цел – да се полеят изпитите, за да се вземат. Евентуално. А, дано.

Безполови кукли за деца-творци

Как никога не знаеш къде ще си на Нова година