Свети Валентин vs Трифон Зарезан: Fight!

Наближава дългоочакваният 14-и февруари - празникът с две значения, който често разделя хората на два (враждуващи) лагера. Едните (в повечето случаи необвързани рационалисти с нещастна любов в миналото) предпочитат да се почерпят с приятели по случай Трифон Зарезан, а после гордо да постват снимки на бутилка вино или уиски, придружени от фрази като “Любов? Не! Предпочитам алкохол!”. А другите са добре познатите на всички типични, комерсиални и на моменти леко досадни млади влюбени двойки, които нямат нищо против да си правят безброй селфита с безброй гигантски плюшени мечета, букети от 100 рози, скъпи парфюми, плюшени сърчица с надписи, ключове от нови коли, розови балони...

А, да. И не на последно място да качват през пет минути сторита в социалните мрежи, споделяйки колко са развълнувани, че имат резервация в най-новия, романтичен, скъп, прекрасен и страхотен ресторант в града, пият изискано шампанско и слушат някоя от последните версии на "Шушана" на живо.

Ключовата дума и за двата празника е парадиране. Упорито, безкрайно, дори на моменти отчаяно парадиране с това колко са щастливи тези хора и как искат целият свят на секундата да научи за това, да ги коментира, да се ангажира с тях… а защо не и да им завижда тайничко?

И колкото и клиширано и неприятно да звучи, щастието обича тишината. Не харесва кича, онлайн демонстрациите и нуждата от постоянно чуждо внимание и одобрение.

Щастието е нещо съкровено, което трябва да бъде изживяно само и единствено от онези, които го изпитват, да притежава загадъчно тайнство, за да може да бъде оценено както трябва. Всичко, което се излага прекалено на показ, губи красотата си.

Ако наистина ви е толкова добре да сте сингъл и да се веселите в компания, кому е нужно да го натяквате по начин, който сякаш издава обратното? Пийте, купонясвайте, боготворете предимствата на това да си необвързан, но не го превръщайте в някакъв слоган и не го пропагандирайте само защото сте избрали да празнувате Трифон Зарезан.

Същото се отнася и за лудо влюбените фенове на Свети Валентин. Истинската любов няма нужда от популяризиране и не се отбелязва веднъж годишно, тя трябва да бъде показвана всеки ден, но не публично, защото засяга само вас и вашия партньор.

Образът на сладникавата, перфектна и хармонична връзка, чийто представители крещят пред целият свят “Вижте ни! Това сме ние!” е наистина банален и в повече случаи фалшив.

Щастливо влюбените хора не висят денонощно във фейсбук и инстаграм и Свети Валентин не минава под знака на документирането на съвършения празник и нетърпеливото очакване на лайкове, коментари и реакции. Всъщност, това е характерно за дълбоко нещастните и самотни двойки, които се хващат за 14-и февруари като удавници за сламка, следвайки шаблоните на луксозните подаръци, романтичните вечери и трогателните послания.

Защото, за да остане един такъв празник личен и съкровен, той трябва да бъде далеч от тълпата. Всичко останало е театър и комплекси.

Св.Валентински стереотипи и тяхното скрито значение

За гостите от миналото и новите герои