Светла му памет на българското образование

Източник: Actualno.com/Тодор Маргаритов

В България в момента има повече от 50 висши училища. Качеството на образование в тези висши училища е такова, че по международните стандарти първият български университет е някъде около 600-но място. Това е именно Софийският университет.

Той обяви, че ще приема студенти по право и журналистика без изпит. На пръв поглед изглежда логично, предвид епидемичната обстановка, защото видиш ли младите кандидат-студенти ще бъдат струпани на едно място, ще си дишат във вратовете, докато преписват едни от други и като си подсказват, ще разпространят болестта.

Какво правят бъдещите кандидат-студенти сега? Ходят по кафета, скучаят и се чудят какво да правят. А, и броят от 1 до 12 - тази толкова натрапчива демонстрация на липсващи амбиции. Нима тези хора, които сега кръстосват кафенетата, няма да могат да издържат два часа в затворено помещение, за да аргументират достойнствата си, които са необходими за влизане в най-престижния университет в България?

Това решение е обидно не само спрямо българското образование, но и спрямо настоящите студенти, които са учили по цели години, ходили са на курсове, за които са плащали луди пари, само и само да изкарат висока оценка на предварителните и редовните кандидатстудентски изпити. Представете си радостта, когато видиш, че си изкарал шестица на изпита по история или журналистика, за който си се готвил толкова време и си дал толкова много усилия и пари. Ами щастието от това да те приемат в мечтаната специалност именно с този изпит?

Тези млади хора няма да могат да почувстват удовлетворението и гордостта от собствения труд и усилия. Да, те ще ходят на матури, но всички знаем, че те изобщо не са толкова трудни колкото канидатстудентските изпити.

Проблемът дори не е в трудността, а в леснотата на решенията, които с всяка изминала година се приближава до нулата. Не мога да разбера дали искат да улеснят ученици и студенти, но определено им правят лоша услуга. Актуалният лаф е за това как вече си ходиш по пътя и портиерът на университета те дръпва вътре и ти тиква едно листче, в което да подпишеш, че ще станеш студент.

И за финал: как мислите, дали 111-ото място по свобода на словото ще види добри дни, ако се окаже започнат да влизат студенти по журналистика без изпит? Между другото, да припомним регресът. Едно време в специалността се влизаше с 1) изпит по литература, 2) писмен изпит по журналистика 3) устен изпит по журналистика. Първият изпробваше дали един ум е достатъчно подготвен, за да се ориентира в толкова много художествени ситуация. Вторият, дали може да пише интересно и увлекателно, да грабва читателя и да умее да каже нещо ново и нестандартно. Третият - как се справя с в разговор, дали може да мисли бързо и да реагира по зададените въпроси. Всичко това отпадна. Чудесна селекция за стойки на микрофон и изпълнители на поръчкови задачи.

Автор: Илиана Симеонова