Световния лекар срещу световния икономист - кой ще се справи с коронавируса?

Източник: iStock

Дойде и разделението.

То може да се види между двама адепти на различна идея - ген. Мутафчийски ("идва епидемия с невиждана ярост") и доц. Мангъров ("запазете икономиката и изградете стаден имунитет"). Това са два образа, които се преповтарят матрично в много държави и в напрежението между тях протичат всички реакции и действия.

В много широк смисъл глобално протича сблъсък между Световния лекар и Световния икономист. Разбирайте ги патетично или иронично, няма значение. Лекарят обвинява икономиста, че без карантина и изолация ще препълни болниците и ще прочисти Европа от хронично болните и възрастни хора. Аз няма да се посвеня да кажа, че не изключвам на свръх високи нива това да се счита за примамлив шанс за финансов разцвет - тукашният дарител на ваучерни респиратори Ивайло Пенчев например описа жертвите на коронавируса като икономическа възможност за "облекчаване на пенсионната система в Европа". Крилата фраза, дали да не включим езика на макроикономиката в протокола на погребенията?

Икономистът обаче - с основания - обвинява първия, че не разбира очевидното - икономиката е синоним на живот точно толкова, колкото и лекарската грижа, а дори повече. Ако искате мрачна статистика - тя и без това е новата валута за медиите - разгледайте броя на жертвите, косвено причинени от глобалната рецесия през 2008-а. На това предизвикателство лекарят пък равнодушно би напомнил, че рецесията бе предизвикана тъкмо от освирепелия за печалби "Уолстрийт" и домино ефектите на високорисковите ипотечни заеми. Нещо, за което икономистът трябваше да се грижи.

Между тези двама персонажи човек се лута, мисля, малко по личен мотив: застрашени родители, социално положение, доколко упражнява онлайн професия и ако щете спестени пари в банката. Вашите са с диабет и сърдечни проблеми, и има спестена пара? Да послушаме Световния лекар. Всички са живи и здрави, обаче всеки месец са на червено? Да се доверим на Световния икономист.

Нека обаче напомним нещо и на привържениците и на двата типа реакции. Обвиненията от типа "Запазете икономика" непрекъснато цитират цифри, които показват сравнително ниското разпространение на коронавируса, ниската смъртност, не особено по-голямата опасност от него в сравнение със стандартния грип. Това, което обаче те пропускат да забележат, е че сравнително ниската смъртност от коронавируса е ТЪКМО заради мерките на изолацията. Тоест, причината той да изглежда уж малко по-смъртоносен е заради огромните мерки, които Световната здравна организация и доверяващите й се правителства вземат. Това е все едно да стоиш пред вода, на която има бент, и да твърдиш, че всичко е наред, понеже водата изглежда съвсем безопасна; и да обвиниш онези, които са изградили бента, че ненужно се втеляват и хвърлят в света паника, понеже, ето, виждаш, всичко изглежда супер наред.

Обвиненията от типа "Запазете хората на всяка цена" пък действително нямат въображението за икономическият срив, който се задава. Вече бяха направени прогнози за това, че предстои най-голямото свиване на икономиката от Втората световна война насам и дори сривът през 2008-а вече е надминато, а прогнозата за икономическото бъдеще изглежда абсолютно зловеща. Дори месец-два изолация вече оказват потресаващ ефект - от най-големите корпорации към най-обикновения човек, чиито спестявания ще свършат съвсем скоро, а перспективите му за работа могат да се забавят с години. Точно пет бяха годините, които бяха необходими за световната икономика да се възстанови от удара през 2008-а. Колко ще са сега?

Противно на яростната поляризация обаче, мисля че и двата гласа са много необходими. Две неща биха били фатални: забраняването на всеки от тях да говори и предоверяването към всеки от тях за това, за което говори. Добрият вариант е онзи, в който се мразят възпитано.

Автор: Райко Байчев