Телевизията днес не става и за фон...

Сядам на дивана след работа пред телевизора, за да си почина. Пускам го с надеждата да дават някой хубав филм за гледане или някое забавно шоу, на което да се посмея. След многократно прескачане между каналите, по които не дават абсолютно нищо заинтригуващо ме, се спирам на вечерните новини. Накратко – убийства,  политика, кражби, още черна хроника, природни бедствия, малко спорт и времето.

Най-позитивното нещо, което чух в последния 1 час бе това, че ще вали град, ще бъде адски студено и ще има гъста мъгла около седмица. Разбира се, завършваме с „Приятна вечер“. Колко пък да е приятна … Търся някое криминално предаване, че да се успокоя малко и да разпусна, но навсякъде реклами…

На някои канали, слава богу, дават нещо, но за жалост трилъри, екшъни и престрелки някак не са ми по вкуса. Сравнение с току-що изгледаната новинарска емисия, ми се струват някак твърде наивни и безобидни. Общо взето – скука. Измежду предавания за най-смъртоносните животни, хора, които имат пари да си купуват безбожно скъпи яхти и шеф готвачи, които крещят на уж професионални такива, решавам да гледам най-безобидното. Гаааз. Решавам, че ще гледам него, но тъй като има малко време, слагам масата. Вечерята е готова, всичко е сервирано и точно в уречения час се настанявам да погледам малко телевизия.

Минали са точно десет минути, в които припомнят какво е станало в предишния епизод и реклама … Добре, хубаво. Тъкмо да си кажем наздраве със семейството и да хапнем от салата, когато … „Имате запек?! Плюете кръв?! Хемороиди?! Вземете рядкощастиенин ….“ Някак загубвам апетит. Ще пийна пак. „…Лепящите се крилца на превръзките …“ Еее… Малко се изнервям, но си казвам, че няма как. Това е най-гледаното време, рекламите сега са скъпи, хората именно сега сядат пред телевизора, няма как. Ще изтърпя. Между рекламите за бира, минерални води, кредити, телефони и промоциите в хранителните вериги, успявам да хапна малко.

Но след още десет минути слушане на „Плюете кръв…“, „Краката ви болят, разширени вени….“, „Имате нужда от стресозабравин?“ започвам да имам нужда от „рекламоизбавин“ и някой да ми припомни какво гледах, защото вече минаха петнадесет минути, а салатката ми е почти на дъното на купата.

Е, след дългата пауза най-накрая предаването почва. След известно време мир и спокойствие, хапване на вкусна храна и пийване на винце мъката започва отново. Разбира се, рекламите сякаш не ни стигат, започнаха да ги вмъкват и по време на предаванията, сериалите и какво ли още не. Гледам си аз и по едно време ми изкача някакъв препарат за пране в долния десен ъгъл. Аха героят да си разреше пържолата и от нея изкача краварката. Ама въобще не ме интересува. Искам малко време без намаления, промоции и продуктово позициониране. Аман.

Айде още петнадесет минути рекламен блок, в който трябва да слушам за всякакви чревни, хормонални, женски и какви ли още не проблеми, които разбира се и илюстрират доста добре, за да може дори ако спреш звука, да ти стане пределно ясно каква е рекламата. Отдавна вече съм се нахранил и чакам да изгледам интересния епизод и да лягам, защото утре ставам рано. Почва пак. Минат се, не минат се, двадесет минути и пак. Реклами. Е, аман.

Отивам да си оправям леглото и да си измия зъбите. Успях даже през тоалетната да мина, да реша едно судоку, да прочета мненията на хората за случващото се в предаването в социалните мрежи, да постна една снимка в Инстаграм, връщам се на дивана, а рекламите още вървят. Аха да заспя и започна. Настанявам се удобно, нямайки търпение да видя финала, който реално е две минути. Останалите три са какво става следващия път и финални надписи.

Хваща ме адски много яд, че чаках двадесет минути и едва не заспах, за да гледам две. Изключвам скапания телевизор, възмутен за какво аз плащам за телевизия и си лягам. Нямам търпение утре сутрин преди работа, с кафето, да разбера кой са заклали през нощта, колко още ще забавят ремонта на Славейков и на какво са увеличили цените.

Aвтор: Евгения Тошева