Убиха ни тия лайкове...

Да, нищо учудващо. Нищо, което не виждаме всеки ден по улиците, в кафенетата, в моловете, пред блока (дори бабите отвън са се вманиячили по фейсбуци, лайкове, коментарчета). Хора, в какво се превърнахме? Учените прогнозират, че след време технологията ще достигне невиждани размери, компютрите ще бъдат заменени от роботи. Познайте какво? Хората се превърнахме в роботи. Без чувства. И най-тъжното – с изкуствен интелект или липса на какъвто и да било.

Отивам на кафе с приятелка, с която си знаем кътните зъби, мъдреците, маникюрите, педикюрите, целулитите, кола маските, гаджетата, дрехите, които си даваме една на друга, за да сме различни всеки ден. Абе всичко си знаем. Това, което ще разкажа сега е абсолютно вярно за 99 процента от тийнейджърите. Признайте си. Първите няколко минути ви е интересно заедно. Поназнайвате някоя клюка или разказвате такава (все пак сме жени). Но настъпи ли вече един час, откакто сте се видяли, започва да се обажда Интернет абстиненцията, гладът за дозата социални мрежи, статуси и лайкове. Ръцете ти се потят и неусетно как се протягат към телефона и търсят WI-Fi, за чиято парола, съвсем предвидливо си попитал още при сядането в кафенето.

Ей така се минава още час, в който и двамата си ровите в телефоните, зениците ви се уголемяват неусетно заедно с диоптъра. Но това не е от значение. Петя е качила нова снимка и за 2 часа е събрала 722 лайка. Е, не. Трябва и вие да се отчетете. От час не сте качвали стори.

Моментално се поръчва едно силно наргиле с  вкус на тропически плодове, придружено с чаша червено вино, което веднага се документира на стори в социалните мрежи. Все пак репутация лесно се гради, трудно се срутва. Отивам в тоалетната да се поснимам малко и при връщането си моля приятелката ми да ми хареса новата снимка от WC-то. Нали за това са приятелите – заедно да сме класни.

А за бабите? Фейсбук е най-големия клюкарник. Но пък си има плюсове да ги имаш в приятели – каквото и да си споделил, винаги са там да го харесат и коментират като заклети фенки. Именно баба ми беше втората, която ми хареса снимката от тоалетната след НДП-то ми.

Въгленчетата на наргилето изгоряха, батерията ми падна и виждах мъгливо – дали от наргилето или от телефона не знам. Приятелката ми имаше среща с гаджето и си тръгна. А аз си тръгнах с градския транспорт, но преди това си взех баничка от спирката. Разбира се, това няма да го снимам и да го качвам. Не му е мястото в социалните ми мрежи. Там съм принцеса, а извън него – от части Пепеляшка преди да излезе на купон и Влади Въргала.

Дано сте доловили иронията, защото в това ни превърнаха лайковете. Фалшифи, лицемерни, роботи – без чувства и мозък. Защо без мозък ли? Приятелката ми си скролва във фейсбук и вижда нейна позната, която се е тагнала от Монте Карло и възкликва: „Тази кифла как ме е излъгала. Каза ми, че ще ходи на Монако.“

Е, в началото е забавно, и аз доста се смях, но помислете – не трябва да бъдем такива. Детето ти след време ще идва от училище и ще ти говори със съкращения “здр, кп”. Дори това не е толкова фрапиращо, но лайковете са наркотик. Искаш да умреш от свръхдоза ли?

Раждаш се, заспиваш и вече си на 40