Венера ретроградна ли е или вие сте луди

Вчера си говоря с една колежка, на която и предстои да стане булка. След това и майка. Все пак “Всяка жена си мечтае да бъде облечена в бяла рокля“ е колкото клише, толкова и истина. В своето любопитство нямаше как да не попитам как върви всичко по приготовленията, как са избрали датата. Може би заради романтичната си натура, смятах, че избраният ден трябва да символизира нещо. Най-вероятно датата на тяхното запознанство или на първата целувка. Де да знам.

Не, хора. Нищо подобно. Двамата отишли да запазят дата за църковен брак и оттам вместо да кажат: “Да, заповядайте. Коя дата да запиша?“, ти връчват църковен календар и ти казват да видиш дали денят, който сте избрали е позволен от църквата и дали е щастливо число. Е, стига де. Пък после втора трудност, от другата астрологична "религия": и фазата на луната трябва да гледаш. Ако се увеличава е на хубаво, ако намалява – на развод и неразбирателство. А ако е пълнолуние? Не, тотално се побърках. А да проверим дали Венера е ретроградна не трябва ли или? На всичкото отгоре май имало някакви ритуали, които булката да спазва, ако не иска да вали дъжд...Така е: майката природа следи отгоре дали булката се върти отляво-надясно три пъти и си пожелава слънчево време и действа спрямо нея. Да, май ще го съчетаем с изчисляването на зодиите и дали си подхождаме според тях...

От този разговор разбрах и за професията нумеролог. Да, някои младоженци действително ходят на нумеролог, за да им изчисли щастливо число и да видят коя дата е най-подходяща за сватбата. Само аз ли си мислех, че когато решиш да се жениш просто намираш случайна или не толкова случайна дата за сватба, която да ти е удобна. „След два месеца в събота, окей?“ или пък “На годишнината от запознанството ни?“. Перфектно.

В един момент осъзнаваш, че сватбата е едно театрално представление, пълно с излагации, странни ритуали и обичаи, в което ти играеш главната роля. Сега виждаш ли колко приятно беше, когато си беше просто гост и си похапваше в ъгълчето? Пиеш си ракията, пуснат „Бяла роза“, станеш, потанцуваш като дете след возене на щура въртележка – не знаеш къде се намираш, но все още ходиш. После пак си хапнеш от прасето. Рай.

А сега? Жартиери, щастливи числа, нумеролози, хвърляне на букети, чупене на питка, ритане бъклица с вода. Честно ли? Дори не можеш да се напиеш като хората, защото всички гледат в теб. И баба ти крещи: „Хайде синко/дъще, поведи хорото!“ А на теб толкова много ти се пие, яде и спи, та две не виждаш.

Аз като жена дали бих си причинила следното – да стана рано-рано, когато още кокошките на съседите спят, да ходя на прическа, грим и маникюр, да позирам за снимки и видео, да слагам жартиери и викоооки токове. Още на 15-тата минути ще започна да си мечтая как свалям роклята и се женя по пижама. Защо пък не? Добре де, може и по нощница. Започвам да обмислям мисълта да се оженя тайно за 15 минути и после всичко по старому.

Обичам сватбите, но тези приготовления убиват целия смисъл на празника. Айде, Пенчо, взимай ме от нас, женим се и заминаваме на меден месец.

Адиос.

P.S. Не ме интересува дали е щастливо число, защото днес се чувствам добре. За луната също не съм заинтересована, защото дори не поглеждам към нея, когато се забавлявам. И като цяло всичко ми е окей, не се притеснявайте.

Писмо до дядо

Не казвай "Обичам те" прекалено често