Вещите - дават или взимат

Всички казват, че в наши дни вещите са взели превеса в съзнанието ни и само за това мислим - за материалното. Истината е, че е от дните не е защото са наши, а просто защото човешката природа е точно такава. Не знам колко време ще отнеме, за да го осъзная напълно и аз, защото е съвсем в реда на нещата да се радваме на вещи, но се оказва, че са просто удобство и не запълват други липси. Май няма много хора, които седят и съвсем съзнателно, целенасочено си мислят, докато си купуват разни готини работи, че ей това сега го плащат, за да им оправи настроението, да замести каквото нямат и хайде готово.

Тези процеси са тихия глас. Те са това, което не чуваме, къде несъзнателно, къде натискаме “mute” по избор с настървение. Защото не искаш да чуеш, че имаш нещо за работене в душата ти и без него характерът ти ще остане недоразвит. Много по-лесно е да обясниш житейските си неудобства с материални липси и недостатъци. Казваме си “ако имах тази дреха”, казваме си даже “ако имах този нос/поглед/бюст”. Само че ако ги имаше при нещата, които се продават - като си ги купиш, пак ще си си ти.

Тази рокля е много готина. Ако си я вземеш- супер, само че преди да отидеш до магазина, си сипи кафе, чай, вода - каквото и да е, та с няколко думи (мисли) да решиш сам проблема, който се очаква от роклята да реши! И тогава тичай да я вземеш - истината е, че вещите и всъщност всичко, от което се очаква да ни зарадва, носи радост само на изначалното добро настроените.

Трябва да стигнеш вълната на щастието, за да станеш по- щастлив. Все едно да имаш самолетен билет - с него можеш да хванеш самолет, да. Само че ако излита от терминал 1, а ти висиш на втория, няма да ти се получи.

Когато виждаме нещо у друг, си мислим, че то има най- невероятни качества, че е частичката, която ни липсва, за да правим нещо по- добре или самите ние да сме нещо по- добро. Само че когато въпросната вещ, която така сме си харесали, че само дето още не сме спрели да ядем от мъка, че я нямаме, стане наше притежание (най- сетне! То така не се живееше…), се оказва, че е готина, но все пак няма особена промяна в това, което правим или сме.

Така че си бъдете вие и си действайте със или без дадена вещ. Материалните неща са нещо много хубаво. Но хубавото е такова, докато не се превърне в нещо на всяка цена. Буквално и преносно всяка цена. Вървим си по пътя и идва клишето, че някой винаги ще е по-хубав и умен от нас и като си купиш нещо, в един момент ще има по-ново. Само че ние не сме тук за тия работи. Не знам всъщност защо сме, но каквато и причина да си харесате, вещите са само допълнение!

Ония неща на тавана, които никога няма да изхвърлиш

Няма да се срещнем след 10 години! Нито след 20 или след 30...