Време е да раз-мислим

Събота. На пръв поглед обикновен ден, предназначен за всякаква почивка - умствена, физическа, психическа. Да ама не. По улицата се срещат две възрастни жени и се питат една друга, крещейки (годините не прощават на ничий слухов апарат) : "Абе, Пено, днеска е ден за размисъл. Ти за кого ще гласуваш?". Е, стига. Честно ли? Значи и днес трябва да си затормозявам мозъка с избори, политика и корупция. Уж алкохолът е забранен на избори, а всеки път изглежда, че ги избираме на пияна глава...

Е, поне аз навреме разбрах, че има избори и сега мога спокойно да се отдам на размисъл. Цял ден мислене. От кога не ми се беше случвало... Но какво толкова има да разсъждавам? Народът ни е свикнал така: разсъждава, мисли, умува и накрая акъл така и не му идва. В такива времена, в които е трудно да различиш сиренето от кашкавала, изглежда почти невъзможно народът ни да вземе правилното решение и този път. Но нека сами се уверим, за да не излезе, че съм негативна антинационалистка. Даже напротив. Силно вярвам, че онези 20%, които ще си размърдат пръста да гласуват, ще направят правилния избор. Онези 80% сигурно са в листата. Нека бъда позитивна. 

На пръв поглед, тази година всеки с хубава риза се е кандидатирал за общински съветник. Хубавци. Явно костюмът вече е демоде. Но нека видим какво ни обещават, заедно с кметовете, онези костюмирани хубавци, лъхащи на власт и уважение отвсякъде - увеличаване на заплатите, повече работни места, детски площадки и бонус - премахване на гей парадите. Дали не сме ги чували тези неща и преди, или имам дежа вю?

Всички кандидати са като по каталог – с наболи бради, краткословни и лаконични. А, също така и с добро образование и прекрасни перспективи за бъдещето на града, който ще управляват (нищо, че са завършили Тракийския с някаква си там специалност). Сякаш са захвърлили сакото, защото са се запотили от работа по различни проекти, свързани с по-добрия живот на хората. Не, те няма да крадат данъците и заплатите ви, а ще намалят цената на билетчето за градския транспорт с цели 10 стотинки, пенсиите на бабите и дядовците ви с 2,50лв едва през 2050-а година, живи и здрави. Какво повече може да иска човек?

Съревнованията между кметовете са на живот и смърт сякаш са се появили два ангела на земята и който победи, ще поведе света към по-добро. Всеки вярва, че ще е така. Това е все едно да вярваш, че фолк певиците пеят винаги на живо. Животът ни е пълна заблуда, млади господине/ госпожо.

Някои вярват докато не си пуснат гласа в кутията и на следващата година разберат, че основна характеристика на бъдещия кмет е да бъде празнословен. С кратки, красиви и непостижими обещания. Добре, че аз го осъзнах по-рано.

Е, вече е събота вечер, а денят ми мина в раз-мисъл. Да, тотално размислих да гласувам за когото и да било. Защо ли? Защото осъзнах, че нито спирането на гей парадите ме впечатлява, нито обещанията за край на корупцията от безкрайно корумпиран човек. Искам промяна, а не приказки за такава.

Хайде, сложи сакото. С него или без, ти пак ще си миришеш на корупция, търговия с власт и влияние и грабеж. И ако случайно спечелиш, построй още една лудница, че другите се препълниха, а луди по улиците – бол.

Безполови кукли за деца-творци

Грета майка България!