Всеки си има своя истина

За моя голяма радост напоследък все става така- къде с моя помощ, къде съдбата удря по едно рамо, че се срещам с доста хора. Хора с ярка индивидуалност, хора с мечти и вяра, имащи желание да са по- добрата си версия, намерили сили да продължат и да постигат целите си.

Цялото разнообразие и опит, които наблюдавах, в крайна сметка затвърдиха едно много основно мое убеждение, а именно, че всеки си има своя собствена истина. Колкото и да е обективен и заземен един човек, той на първо място, в търсенето на отговори, се обръща към себе си. Тази инерция на личността е почти нелечима, а и честно казано, не виждам защо да я лекуваме, като ние сме тези, които ще живеят с решенията си, така че нормално, когато ги взимаме, да се допитваме до вътрешния си свят.

Тук ще поемем малко изненадваща посока, като ще кажем, че няма нужда да сменяме своята, за да я напаснем с тази на отсрещния. Единственото, което се иска от нас, всъщност е да уважим тази на другия, участващ в ситуацията, или ако е просто обществото, което така и така е навсякъде, та не можем да не го включим и тук, просто да изявяваме и изживяваме своята по начин, който да не срива чуждата.

За истината се е изписало и изговорило много, от гениални хора и от нетолкова гениални. Само дето няма консенсус, защото истина за истината звучи нелепо. Но все пак бихме могли, за общо удобство да потвърдим, че е по средата.

И когато се караме, например, да знаем, че човекът, застанал срещу нас не просто така се е сетил, че нещо не е по неговите стандарти, а по- скоро и двамата- всеки с истината си, не е направил достатъчно, за да се срещнат по средата или единият е направил повече, което всъщност (в противовес с общото разбиране) също води до разминаване.

Вярвайте в истините си, вярвайте в това, за което се борите, та макар и само в себе си. Но не забравяйте, че останалите хора също вярват в нещо, мечтаят и си летят в своите облаци. Няма лошо да изслушаш другия, че даже да опиташ да си мил.

Истините не са, за да спасяват света, а за да помагат на хората да се срещат в средата на пътя си.

Ужасното двуличие към Краля на ужаса

Дневникът на един паднал ангел