Ъпгрейднат Никулден

Предполагам до всички е достигнала сензационната идея за осъвременяване на Вазовия роман „Под игото“ и всеки вече си е съставил мнение и има изградена позиция необходимо ли е това осъвременяване. Абстрахирайки се от личното ми мнение и приемайки всички аргументи относно потребността на това деяние, аналогично, предлагам за актуализиране и други сфери от живота - като например народните традиции и обичаи. Те доста често са неразбираеми за младите, а спазването им понякога внася дискомфорт в ежедневието на по-младите българи. Какво имам предвид ли? Ами представете си мъката на една крехка инфлуенсърка по Коледа, когато на Бъдни вечер трябва да качи готин фотос на фона на трапезата с постни сърми и ошав. Горката! Тя не е против традициите и иска да покаже на почитателите си, че е важно те да се помнят и спазват, но някак всичко това изобщо не ѝ се вижда нито sophisticated нито cool. А влогърите! А на тях колко им е трудно по празника! Нито могат да направят видео как ядат само кафява или зелена храна, защото на масата има пълнени чушки с боб и туршия, нито пък да направят някой пранк на баба си, защото дъртата не би го разбрала.

Вместо постните сърми, трапезата на Бъдни вечер може да се замени със суши, а туршията със салата от листни зеленчуци с авокадо. Питката с парата нека да остане – готино е, а и яко да споделиш в социалните мрежи дали паричката се е паднала на теб.

Но да оставим коледните празници, че до тях има още време. Днес се празнува големият православен празник - Никулден, който по-скоро свързваме с големия брой именници, които да поздравим за празника във Фейсбук и истерията по намиране на риба в последния момент и приготвянето ѝ, отколкото с християнската традиция или характерните народни обичаи. Ето няколко идеи за иновиране на празника, за да може по-добре да бъде възприет от по-младите ни сънародници и те активно да участват в него.

Първо – трапезата. Какви са тия шарани, какво е това е пълнене с орехи, лук, ориз!? Ако донякъде се съгласим да не закачаме рибата – нека да си бъде шаран, нека да въведем нещо по фюжън в приговянето ѝ. Вместо просто лук – да бъде див лук, а вместо обикновен ориз – черен или поне пълнозърнест. И вместо орехите, нека да е шамфъстък. Звучи някак по-така!

Знаем, че милениълите се впечатляват от любовни или фентъзи сюжети, така че на второ място не е лошо да включим в сюжета на преданията за светеца някакъв по-модернистичен фентъзи вариант ала „Game of Thrones“.

Според една от легендите за светеца - Никола излиза със своите другари в морето и при застигналата ги страховита буря, лодката се продънва. Тогава той взима от морето голяма риба - шаран, с която запушва зейналото дъно. Всички се прибират на сушата живи и здрави, а за да му се отблагодарят, готвят и гощават Свети Никола с шаран. Скука, брат. Ама вкарайте някой кракен вътре, който да ги нападне и задърпа към дъното на морето и, от който по чудо да се спасят . Може и някой дракон да ги навести. Какво е това страховита буря! Само толкоз ли? Колко пък да е страховита тази буря – две гръмотевици и малко по-големи вълни. И какъв е тоя шаран, с който запушват дупката! Пълен булшит. Най-добре е светецът да хване рибата, за да нахрани другарите си, а шарана, за да се спаси – да проговори на човешки език, казвайки как наблизо има останки от разбит кораб, които могат да ползват да запушат дупката.

А що се отнася до поверията – те също е редно да се осъвременят за да бъдат по-достъпни и интересни. Например това, че първата хваната риба на празника трябва да се изяде от рибарите е неприложимо. Къде ще ги търсим тези рибари да ни ядат рибата? Освен това днес почти никой не лови, а купува от магазина. Хубаво е традицията да се свърже със социалните мрежи и да звучи като нещо от рода: ако първият приятел, който ти реагира на снимката или видеото в социалните мрежи празнува имен ден, следващата година те очакват яко пари, коли, жени. Това вече си е друго нещо, а?

Хайде наслука!

Чувам най-добрите гласове на моето поколение да вият

Как никога не знаеш къде ще си на Нова година