За к`во протестират сценаристите?

Главните герои в тази история не са сценараст… пардон, сценаристите, защото те в България са много – поне 20, а може би дори 23 душици. Ние, като сценаристи (пък макар и бивши), знаем, че трябва да се ограничим в броя на главните герои, затова в този филм те ще са петима. Проблемът е, че не можем да използваме имената им, затова нека ги завоалираме малко. Двама от героите всъщност са две телевизии – една, която започва с “ь” и е известна край Босфора, а другата… да речем, че просто… не е стара. Визирам ги, защото те са основните частни излъчватели на авторско съдържание в родината. Другите трима герои пък са трима основни продуценти – един без коса, един с много коса и един, който вече има коса.

И ето, грабнахме интереса на зрителя с шокиращо начало, сега обаче сменяме кадъра към сухата предистория. Тя не е вълнуваща, но без нея няма как да дадем на зрителя ключ към случващото се, иначе ще се чуди какво става и ще смени канала.

Та, днес, 14 юни, ще се проведе протест на сценаристите, за който вероятно си знаят само сценаристите. Искането е простичко и изглежда някак логично – да им се плаща честно, да имат нормални договори и когато дадена телевизия излъчва повторения на творби с тяхно авторство – те да получават съответното възнаграждение за това. Все пак телевизията го излъчва, печели пари от продажба на рекламно време – и така до безкрай. Повечето хора, на които казвам за проблема отвръщат с “Е то не си ли е така и сега?” и този отговор е нормален, защото така звучи честно и логично. Но то кое в България е честно и логично?

Представи си го така – взимаш автомобил под наем и плащаш един пълен резервоар бензин, а след това караш колата години наред без да плащаш за бензин. Това, в общи линии, правят телевизиите в момента, взимайки съдържание от сценаристите еднократно и използвайки го до откат. Купуват си перпетуум мобиле и карат с него навеки.

Това е и причината повечето ми бивши колеги сценаристи вече изобщо да не са сценаристи – просто рано или късно им писва да се отнасят към тях неуважително и да работят с безумни граждански договори за малко пари. Пък и в България вече няма много за писане. Въпреки това обаче малцина говорят публично за проблемите в бранша, защото знаят, че “после никъде няма да ги вземат да пишат повече”. И това е един от проблемите. Сценаристът трябва да си мълчи и не трябва да се сдружава. Трябва да прехвърли всички свои права над нещата, сътворени от креативната му мисъл и да ги продаде за жълти стотинки на продуцента и телевизията.

И сценаристът се съгласява, защото, както е кристално ясно, той не е предприемач, иначе надали щеше да подпише някой от безумните договори, които са му пъхали в лицето през годините. Аз си пазя моите и мога да ви кажа точно какви са – граждански и по-специално “авторско право”. Това значи, че си “външен автор” и могат да те уволнят по всяко време на денонощието. Така стана и с мен след повече от 12 години работа в ТВ предаване. Дойде ковид, затвориха всичко, обадиха ми се и казаха “Жорка, това беше”. И изведнъж си без работа, нямал си трудов договор, нямаш стаж, няма какво да правиш даже на трудовата борса, от днес за днес си уволнен.

“Добре де, защо тогава подписвате тия договори, тъпи ли сте?” – пита глас зад кадър. Ми, вероятно сме тъпи, но сценаристите сме си такива – идеалисти. Няма друга професия, в която да пишеш предавания, сериали и филми и да ти плащат за това. Аз, например, живеех, за да пиша смешки, защото това беше единственото занимание, което ме удовлетворяваше. И ако искаш да си изкарваш хляба с писане на смешки – нямаш друг избор, освен да подпишеш какъвто договор ти поднесат. И не, не взимахме много пари. Малко повече от касиер в супермаркет, а понякога и същата сума, само че без трудов договор.

“Ай стига рева, и без т’ва БГ предаванията и сериалите са тъпи” – ще подвикне друг глас зад кадър. А аз, като бивш автор в тъпо предаване ще му кажа “Ела напиши ти нещо хубаво”. Така канех всички критици на предаването, за което пишех аз. Виждах обратната им връзка онлайн и пишех “Благодаря за обратната връзка, моля, изпратете вашите материали на този имейл и ако бъдат одобрени, ще Ви бъдат заплатени”. Буквално никой никога не върна материал, само казвам.

Всъщност, аз даже не споря, че са тъпи. Аз лично не мога да понеса дори 10 минути от който и да е БГ сериал в момента. Лоша актьорска игра, лош сценарий, всичко направено с 5 лева. Но пък знам и как се пишат тия сериали. “Имате 15 дни да напишете 42 епизода, иначе ще ви сменим с друг екип”. И сценаристите стоят, пишат, припадат по коридорите на офиса до 5 сутринта, а продуцентът дава акъл и мрънка, че не било хубаво. Ми няма как да е хубаво. Освен това екип от трима сценаристи да пише комедийно предаване – няма как някой да очаква повече от 20% смешност.

Добре де, ами ако някой сценарист има супер добра идея? И е измислил сериал, който да се снима на евтина локация, с малък екип, но много интересен сюжет? И иска да предложи идеята си на продуцента, защото, както се разбрахме, сценаристите не са предприемачи? Тогава сценаристът отива, казва “Това е моята идея” и продуцентът казва “Може, но ще пише, че е по моя идея”. Сценаристът казва “Ама как, аз искам да пише, че е по моя идея, защото… е моя идея? Ако искаш може да пише, че е “с парите на…”, но държа да пише, че е моя идея”. А продуцентът отвръща “Тогава тоя сериал ще си стои в някое чекмедже и никога няма да го видиш на екран”. Това е реален разговор, за който, уви, нямам доказателства, но който почти всеки БГ сценарист в последните 15 години е чувал.

Така стигаме до трима от главните герои – продуцентите. В България кажи-речи повечето сериали и предавания са (или бяха) техни, но единият влезе в политиката, другият си изгони най-креативните хора, а третият продължава да прави хитови сезони на едни и същи, повтарящи се до безкрай формати. Те бяха хората, които всяка година казваха на своите сценаристи “Пичове, от телевизията дават все по-малко пари, искат по-висок рейтинг и шер, затягаме коланите, дайте да дадем!”. И така телевизиите извиваха ръцете на продуцентите, а продуцентите извиваха ръцете на сценаристите.

Тук изведнъж филмът започва да изглежда така, сякаш единственият лош са телевизиите. Така де, какво да направи продуцентът? Телевизията му казва “Ето ти 5 лева, направи нов сезон, а ако не си съгласен – можем да купим турски, индийски и пакистански сериал за 3 лева”. И продуцентът вика “Ми добре”. И човек ще рече “Ето, продуцентите са безсилни, извиват им ръцете!”. Само че сега ще разкажа една истинска случка.

Беше нещо от сорта на 21 декември. Продуцентът влезе в стаята на сценаристите и от общо 6 души уволни половината без грам предизвестие. От днес за днес чао, сори, събирай си нещата. Останалите ако искате увеличение – кажете, ама ще трябва да съкратим балета от 10 на 6 момичета. Човек ще рече, че комедийно предаване без балет може да съществува, а без сценаристи – не, но майната му, какво увеличение, току-що останахме наполовина, точно преди Коледа. И след като всички в стаята дружно си поревахме, защото нашите колеги бяха и наши най-добри приятели, продуцентът отиде в един столичен мол, напазарува парцалки с жена си за 10 000 лева и изчезна към Италия за празниците. Ся, нали, има пари човекът, прави бизнес, халал да са му, ама някак не е гот, не знам. Може аз да греша, ама да си изгониш креативната сила и да им покажеш, че можеш да изхарчиш за ден заплатите за 3 месеца на трима души – някак не ме кефи. А после кой ще пише сценарий? Янко.

И тук идва неочакваният обрат на финала на филма, в който се оказва, че сценаристите също са лоши! Бам, каква изненада, а?! Лоши са, защото за 15+ години се дърпаха и плюха помежду си и никога не направиха нищо, за да осигурят по-добри условия на труд на бъдещите сценаристи. Оставиха “сценарист” да стане мръсна дума покрай “сценаристите” на едно шоу с една редколегия. Едни “сценаристи”, дето не бяха написали и една смешка в продължение на 10 години, крадяха руски вицове до откат и издаваха графоманските си книги с крадени от собствените им колеги смешки. Единствените добри комедийни сценаристи пък останаха в дълбока сянка и никой не им знае имената и до днес. Други пък се насочиха към нови сфери, където с гордост гледам колко са успешни и искрено се радвам, че някога съм работил с тях. Но и те са лоши, защото вече не са сценаристи. И аз съм лош, защото вече не съм сценарист.

Та, ето защо протестират сценаристите днес. Само че ние тоя филм сме го гледали и знаем, че колкото и да ни се иска нещата да вървят по нашия сценарий, продуцентът няма да одобри този финал, а ще иска той да излезе добрият герой накрая. И телевизията ще го пусне така, а после ще върти повторението до 2053-а по всичките си дъщерни канали. А ако протестът успее, същата тази телевизия, независимо дали с “ь” или не е стара, пък ще каже “А, супер, добре, ще ви плащаме за повторенията, ако ги има”. Само че след това ще спре повторенията и ще пусне наново “Перла”, “Малката булка”, “Ренегат”, първия “Спайдърмен”, “Доктор Куин лечителката” и каквото още там има вече платено в архива. Все пак е криза, инфлация, дреме му на някого за сценаристи и култура баш сега. Аз обаче ще припомня едни думи на Йосиф Бродски:

“За равнодушието си към културата обществото се разплаща най-напред с гражданските си свободи. Стесняването на културния кръгозор е майка на стесняването на политическия кръгозор. Нищо не проправя така пътя на тиранията, както културната самокастрация. Когато после почват да секат глави, то е даже логично”.

И все пак, каква е поуката от тоя тъп филм, който изгледахме току-що? Че в България няма смисъл да си сценарист и че мегдан за креативни професии няма. На интелектуалния труд се гледа подигравателно и сякаш изобщо не е труд. А ако имаш добри идеи, можеш да си ги навреш надълбоко в г… голямото чекмедже, защото никога няма да видят бял свят, ако не кажеш, че всъщност принадлежат на човека с парите.

Само че един филм трябва да има хепи енд, нали? Да видим надежда или поне отворен финал за бъдещо продължение? Но не. Лошият побеждава, всички умират и всичко е тъпо, е*ете се в г*за.

The end.