Заваля!

Видяхте ли? Заваля! Мълвата тръгва от пушалнята (мястото за пушеше в офиса) и бързо се понася от уста на уста, и от стая в стая. За кратко дъждът се превръща в основна тема за разговори, а мрачното настроение обхваща почти всички. Хората са недоволни. Това, че заваля определено не влиза в плановете на никого за деня. А няма как да не се съобразиш с нещо, което може да те измокри.

Аз не виждам голяма драма в това, че вали. Какви са тези унили физиономии!? Та това е просто дъжд. Бива ли да ни потъват гемиите, само защото е заваляло. Да, малко по-хладно е, но вярвам ще го преживеем. Ще повали малко, пък ще спре.

Но не. Прогнозата на песимистите се сбъдва и времето остава намръщено и мокро при настъпване края на работния ден. Не нося чадър. Не следя прогнозата за времето и няма как да ги предвидя тези неща. Все пак якето ми е подходящо за сезона и има качулка, която да ме спаси донякъде от измокрянето.

Започвам да си проправям път през тълпата по пътя към дома. За Бога колко хора има в този град! И повечето от тях едвам кретат по тесните тротоари. Предполагам всички сте се озовавали в тротоарно задръстване. Няма как да не сте. Най-отпред някоя възрастна дама, като стара Лада едва-едва дърпа задължителната количка с две колела, а зад нея дъъълга редица. И днес пак е нещо подобно, но не успявам да видя каква точно е причината този път.

Вече се усещам мокър и се налага да предприема рисковано изпреварване с риск да се сблъскам с насреща идващите ми хора.

Напомням си да вървя внимателно, за да успявам да избегна плочките-бомби, но те просто са прекалено много и навсякъде - няколко избухват в краката ми.

Гора от чадъри. Всякакви размери и цветове. Някои са с големината на плажен чадър, подсигурявайки на собствениците си максимално от желаната сушина. Други опърпани, изкривени - правят колкото могат за притежателите си, без много-много да им пука. Така или иначе за тях се сещат само, когато завали. И дори не ги прибират в калъфчето, а небрежно ги захвърлят някъде из антрето.

Прекалено захласнат в търсене на нещо забавно в ежедневната рутина, отскачам в последния момент, за да се спася от водната вълна, вдигната от прелитаща край тротоара кола. Винаги може да станеш по-мокър отколкото си реално! Явно днес прибирането пеш от работа няма да ми се получи. С малко късмет си хващам такси. По скоро много късмет.

Отключвам входната врата измръзнал и моментално се отправям към дистанционното на климатика, който ще ми донесе желаната топлина. Не успявам да превъзмогна желанието си да изпия нещо по-силно, което да ме стопли. Сипвам си два пръста бърбън. После взимам горещ душ, след което вече всичко се нормализира и аз отново не виждам нищо лошо в дъждовното време.

Малко по-късно, когато дъждът вече е спрял, извеждам кучето на разходка. Наслаждавам се на блестящите като стъкло улици. Разходката е приятна. Поверявам в смартфона какво ще бъде времето утре. Отново се очаква да вали. Нека вали! Само дано не забравя да си взема чадъра този път.

Не се влюбвай в някого само защото ти е обърнал малко внимание

Получих суперсили