Знаете ли кой е първият български роман?

06.07.2022 15:28

Знаете ли кой е първият български роман?

Източник: Dariusz Sankowski / Pixabay

Вероятно си мислите, че знаете отговора на този на пръв поглед лесен въпрос. Не, не е "Под игото"! Съжаляваме, ако сме разочаровали някого.

Иван Вазов пише романа “Под игото” през 1888 г., а като отделно издание излиза през 1894 г.

Първият български роман носи името “Ничтожна фамилия и въздушна природа” от майстора на нестандартния изказ Нягул К. Семков. Създадено е през 1885 г..

Малко повече за автора:

Нягул К. Семков е роден около 1850 г. в град Клисура. Неговите родители са положили много труд, за да го научат да чете и пише. За зла беда на семейството, по време на Априлското въстание домът му е опожарен. След Освобождението той се мести в София и отваря гостилница.

Какво променя живота на Нягул К. Семков?

Обикновен посетител променя живота на Нягус из основи. През 1882 г. интелигентен млад мъж, онсещ със себе си книжка под ръка, на която пишело: „Остроумний хидалго Дон Кихот от Манш. Испански роман от М. Сервантеса“, влиза в гостилницата. Нягул не знаел кои са Сервантес и Дон Кихот, както и какво представлява жанрът "роман". Само имал знание за това къде се намира горе-долу Испания.

Помолил посетителя да му предостави на заем книгата за един месец, за да я прочете и да научи повече. След като я изчита внимателно, се вдъхновява и проявява желание да напише свой собствен роман.

Той е завършен през 1884 г. и в горния му ъгъл пише „роман“. Нягул слага следното заглавие на труда си: “Ничтожна фамилия и въздушна природа”. Не се чувства напълно удовлетворен от обема на произведението си и затова се застрахова като дописва на корицата "Том Първи".

Жанрът на книгата му се определя като философски роман, в който говори за Вселената и къде се намират хора, животни, растения в нея. Вълнува се от много проблеми на битието като: "Защо човекът расте, а камъкът не расте?", "Защо природата е въздушна, а човешкият род „ничтожен“ – като прашинка в безкрая и Космоса" и други подобни.

Романът му се състои от въпроси и отговори. Авторът е единствен герой и разговаря сам със себе си.

През 1886 г. Нягул Семков доста критика относно произведението си като например:

"Произведенията на Тодор Станчев, Нягул Семков и други съветваме публиката да не си дават парите за тях. Наречени са още литературни боклуци."

Нягул признава, че е очаквал голям интерес и признание, а в действителност е получил подигравки, обиди и пренебрежение. Случва се точно обратното - хората не четат творбата му и дори изобщо не са запознати с жанра "роман". По това време Алеко Константинов също критикува Семков.

Част от биографията му липсва - кога и къде е починал. Предполага се, че е около 1900 г., защото Пенчо Славейков говори за него през 1902 г. като „приснопаметний Семков“.

Оказва се, че високите му амбиции да създаде първия български роман, не му носят особени дивиденти, а повече неприятности. Въпреки това, ние с радост ви представяме тази важна информиция, защото тя е важна за развитието на съвременната литература.