Бойко Кръстанов: Актьорите са толкова добри, колкото са добри режисьорът и текстът

Познавате добре Бойко Кръстанов в ролите му от „Стъклен дом“, „Под прикритие“, спектакъла „Петел“, а вече и в тази на Гомес в новия сериал „Съни Бийч“. В театъра: "Възвишение", "Пияните", "Празникът" и много други.

Проверете по-долу, в нашия разговор с него, дали го познавате и като човек: каква глава е получил от зрителка в Канада, в кои жени от телевизора е бил влюбен като дете, коя е най-чичевската му черта и дали ползва пощенски гълъби:

В каква степен в ролите играеш себе си и доколко някакви съвсем различни характери?

От една страна, винаги вкарваш част от себе си, винаги трябва да запазиш частица истина. Най-интересното на тази професия обаче е да пресъздадеш достоверно друг човек, който не си ти, малко или много се стремя да правя това винаги.

Макар и вече с немалко опит зад гърба си, ти си млад актьор. Кое е по-специфично и трудно за младите актьори?

Опитът е нещо основно за актьора. И житейският, и сценичният. Когато си по-млад, често не си смел в решенията, които взимаш в работата си. Несигурен си. Поне така беше при мен. Сега чувствам, че по-решително мога да изляза от комфортната си зона и да опитвам нови неща.

Най-голямото предимство и съответно недостатък на младите актьори в България?

Предимството е, че стъпват на раменете на силна театрална школа, могат да черпят опит от големи творци. Недостатъкът е, че трябва да работят в една система, която е малко или много затворена. На мнение съм, че съществуващата практика всеки театър да има собствена трупа трябва да се преустанови. Или поне да остане само в по-големите градове, в областните центрове. И тези областни центрове да отговарят за целия регион. В България има прекалено много професионални трупи.

Има ли "казармени" моменти в театъра, старите кучета тормозят ли новите?

По-скоро не съм се сблъсквал с нещо такова. Предполагам, си зависи от теб. Ясно е, че като влезеш в гримьорната за пръв път, най-напред трябва да питаш къде е свободно и след това да се настаниш. Тия неща не се и коментират даже.

Би ли споделил специфични думи, лафчета, типични само за актьорския бранш?

Предполагам, не знаете какво е "въртак", "мизансцен", "практикабъл", какво са "парове" и "душове", какво наричаме "италианско" въртене? (смее се)

Фото: Павел Червенков

Само „мизансцен“. За другите – никаква идея! Би ли ни ги обяснил?

"Въртак" е едно нещо, което придържа завесите, прилича на тирбушон, вече не се използва почти никъде. „Практикабъл“ буквално значи "осъществим", "възможен", в театралния дискурс се употребява за лека, подвижна конструкция, която се използва като декор. "Парове" и "душове" са прожектори, а "италианско" въртене (среща се и като „френско“) е минаване през текста без много зор (смее се).

Какво освен цветя ви подарява публиката след представленията?

Гостувахме в Канада, където тъкмо бяха легализирали марихуаната, и една зрителка ни подари глава джойнт. Иначе – писма, картини, някакви дребни предмети, украшения.

Интересно, интересно. Коя е най-голямата похвала, която си получавал от зрител?

Че заради мен са решили да се занимават с изкуство.

А коя е най-голямата обида към един актьор: че преиграва, че много се чепи, че не си помни репликите?

Да не си изключиш телефона и да го ползваш по време на представлението.

Като малък едва ли си искал да станеш актьор?

Исках да бъда футболист. Тази мечта умря някъде към 7-и клас, когато трябваше да залегна повече над ученето.

Като момче в коя жена от телевизията беше влюбен, какво си фантазираше?

Ейприл О'Нийл от 6-и канал от "Костенурките нинджа". Доктор Куин Лечителката. Водещите в телевизия ММ. Спасителките от "Спасители на плажа". Боже Господи, исках да се давя всеки ден!

Коя е най-голямата ти драма от детските години?

Раздялата на родителите ми. Беше объркващо, не знаех какво трябва да направя. По-късно видях, че доста хора са в това положение.

Как те оформи, как те промени това?

Не знам какво би било, ако не се беше случило, така че не мога да направя съпоставка. Предполагам разбрах, че на нещата им изтича времето и нищо не е завинаги.

А какъв искаш да бъдеш на 64, след двойно повече години живот?

Щастлив с това, което съм постигнал и с където се намирам в момента.

Занимава ли ти се още със сърф, с екстремни хобита? Или вече ти писва?

Проблемът е, че трябва да им отделиш доста време, за да имаш реален напредък, а това се случва трудно. Иначе ми се занимава доста, имам още толкова неща, които искам да владея.

Имаш ли си вече някаква типично чичевска черта?

По-малко ми се излиза и леко ми писва от еднообразието по баровете. Все по-уютно ми става вкъщи с хубава книга или филм.

Коя е най-голямата тъпотия, която си правил в работата и в личен план?

Отнасял съм се небрежно и не съм се подготвял добре, подценявал съм някои събития, не съм бил достатъчно отдаден, смятал съм нещо за по-малко, отколкото то е. Не съм слушал. Мисля, че важи и за личен, и професионален план.

С кой български актьор би искал да играеш в една сцена или пиеса?

С почти всички, които исках, се срещнах. Никога не ми се е случвало да си партнирам с Деян Донков, ще ми е интересно да работя с него.

Какво е твоето мнение по темата – българските актьори на нивото на холивудските ли са, как са?

Актьорите са толкова добри, колкото е добър режисьорът, който ги води, и текстът, който възпроизвеждат. Не можем да говорим за "по принцип" добър. Мисля, че в България има много актьори, които владеят добре занаята си. Когато се случи да се срещнат с текст и режисьор, които ги вълнуват, резултатите биха могли да бъдат много добри.

Накрая – помогни ни да измислим заглавие за жълта новина за теб, в което първата дума да е "ШОК!"

ШОК!! БОЙКО КРЪСТАНОВ СИ СЧУПИ ТЕЛЕФОНА И ЖИВЕЕ В ИНФОРМАЦИОННА ДУПКА, ОБЩУВА С ХОРАТА ЧРЕЗ ПОЩЕНСКИ ГЪЛЪБИ!!!

Интервю на Милен Антиохов