Георги Тошев: Единственият белег на цивилизованост днес е толерантността

Той е един от малкото хора, които познават толкова много хора и които са били в толкова много страни и места по света. Знаете, че Георги Тошев е журналист и продуцент на знакови предавания като „Преди обед“, „НепознатиТЕ“, „Другата България“ и знаете, че може дълго да се изброяват начинанията му. Но вероятно не знаете кое е най-голямото му разочарование, дали нещо може да го накара да се излежава вкъщи на дивана по анцуг до пица, с кой известен и велик човек, който не е между живите, би пил едно кафе и къде ще е на Коледа: 

Какъв е актуалният брой на държавите, в които си бил? 

Отдавна съм спрял да ги броя, но са някъде около 193 или 197 държави. За мен днес по-важното е да се завръщам на места, на които съм бил преди години и да откривам как са се променили, да срещам нови хора, да се зареждам с нови познания и емоции. Смятам свободното пътуване за едно от най-големите достижения днес. 

Кои са следващите планирани? 

Заминавам за Полша, Италия, Русия, Америка… Динамиката на моя ден е голяма. Не се оплаквам. Благодаря на шанса да случвам мечти, да реализирам проекти, да сбъдвам срещи. Разбира се, външната страна на тази динамика е доста привлекателна, но зад нея се крие много работа, безсънни нощи и огромно търпение.

А къде никога не би пътувал?

Няма място, което не бих посетил. С годините се научих да нямам очаквания, за да не се разочаровам. Пътуването е страст и познание.

В колко от тези 193 или 197 държави се живее по-зле от България?

Живеем в свят, който бързо се променя. Прибързано е да се каже къде и за кого е по-добре в една или друга държава. Разбира се, има държави като Япония или Швеция, в които законите се спазват по-добре от България. Има развити демокрации като Норвегия и Германия за разлика от Бангладеш или Унгария например, но това е част от динамиката на времето.

Какъв е основният проблем на съвременния българин според теб?

Мога да говоря само от мои лични наблюдения, без да обобщавам, но според мен сме станали мрънкащи, мързеливи и занимаващите с всичко друго (и други!), но не и с нас самите. Вярвам, че енергията, която хабим, за да коментираме другите, да казваме “няма да стане”, ако я съхраним за себе си, ще сме много по-щастливи.

Как може да се разреши?

С работа, с добра информираност, с учене, с личностно развитие, с търпение и малко повече толерантност спрямо другите, които не винаги разбираме и не е задължително да харесваме. Вярвам, че единственият шанс да продължим напред е да се научим да живеем заедно.

Колко дни ти се събират в България годишно средно?

Трудна статистика, която не водя. Различно е. Ето сега си мислех, че няма да мръдна до края на януари 2020 г. от София, но пък се появиха различни възможности за работа. Аз съм ненаситен за срещи.

С Кристо.

Какво ти липсва най-много, когато не си в България?

Липсват близките, колегите от “Преди обед”, които са ми скъпи. Но аз се уча да не се привързвам към места, вещи. Единствено към хора.

Ако имаш възможността да изпиеш едно кафе с някой известен човек, който отдавна не е между живите, кой би бил той?

Може би Чърчил. Респектиран съм от неговата интуиция и размах.

С кого е било най-неприятното за теб интервю?

Имал съм трудни интервюта, но не и неприятни. Всеки, който ме е допуснал в неговия свят, е важен за мен. Професията ме научи да слушам другите. И да ги разбирам.

А на кого ти е идвало да плеснеш шамар?

Не е личност, която съм интервюирал, а един човек, който мина границата на добрия тон. Опита се да ме сплаши. Не му се получи!

Как разтоварваш натрупани негативни емоции?

Със спорт, дълги разходки в планината, изкуство, музика, дъщеря ми, близките.

Кое е нещото, което може да те накара да се чувстваш много виновен пред себе си? Скарване с дъщеря ти? Да не си ефективен цял ден? Нещо друго?

Да пристъпя някакви морални принципи, в които вярвам. Един път бях на ръба в името на осъществяването на един проект. Не се случи и благодаря на близките ми, че ми дадоха цялата си подкрепа да не изпадна в зависимост, от която щях да се срамувам след време. Аз съм свободен човек. И това ме прави неуязвим!

С Хавиер Бардем.

Ако трябва да избереш къде да живееш до края на живота си – само едно място, кое би било?

Сложен въпрос. Един ден е Стокхолм, друг – Форьо, трети – Токио, четвърти – Зермат… но най-често си мисля за София.

Казвал си, че имаш таланта да бъдеш посредник. Посредникът обаче по правило го отнася. Случва ли се някой да те накара да се чувстваш зле в тази роля? Да обираш негативите и от двете страни при определен случай?

Да, случвало се е да съжалявам, че съм бил посредник. Но това е мой проблем. Взел съм си поуките. Що се отнася до ролята на посредник в журналистиката, смятам, че е важна и необходима. Защото аман от ментори – от политици до общественици, които ни учат как да живеем. Да си посредник между твоя герой и аудиторията е деликатна и сложна работа.

На фона на това, което се случва в журналистиката напоследък, би ли посъветвал искрено младите хора да се захванат с нея, с това, което и ти правиш?

Трудно е да мотивираш един образован, любопитен и буден млад човек да се занимава с журналистика днес. Свободните медии у нас се броят на едната ми ръка. Щастлив съм, че работя с екип от свободни и търсещи колеги и в свободна медия, без зависимости. bTV успява да удържа журналистически стандарти. Засега! Но пък човек трябва да вярва.

Какво трябва да се случи, за да се оттеглиш от светския живот и да си стоиш у дома по анцуг дни наред, да гледаш филмчета и да поръчваш пица за вкъщи?

Светският живот не ме блазни, но у дома без работа няма как да стоя. Аз съм любопитен човек, действащ. И затова предпочитам да бъда в ролята на “случващ нещата”, а не на “страничен наблюдател”.

Опознал си толкова различни личности, общувал си с безброй хора. Това култивира ли твоята интуиция към човека, това да успяваш да избегнеш разочарования, да не се занимаваш с някого, защото ти вдъхва недоверие и общо взето да се радваш на добри отношения и в личен, и работен план с другите. Или се случва да се изненадаш от някого, да те подведе или зарадва неочаквано?

Имам силна интуиция за хора и ситуации. Все по-трудно се лъжа. Научих се да напускам ситуации, които не харесвам, за да не се омерзя. За щастие съм си изработил имунитет срещу лъжата, завистта, глупостта и клюката. Работя от малък. Знам две и двеста, видял съм много. Мога да се справя с всяко предизвикателство. Водил съм битки. Повечето съм спечелил. Не се отказвам, но не се връщам назад. И се научих да прощавам. Дори на враговете си. А животът безпогрешно подрежда…

Кое е най-голямото ти разочарование?

Наглостта и претенцията на случайни хора, без нужния опит и професионален стандарт, които се правят на важни. Много им се иска да формират обществено мнение, а често са със скромни възможности и големи амбиции, винаги искат да са “шефове”. Калинки, които са около нас. За кратко, но вредят.

С Холи Бери.

Кой човешки недостатък би искал да премахнеш от света, ако имаш тази магическа сила – мързела, или?

Глупостта.

Къде ще бъдеш за Коледа? А за Нова година?

В София, за първи път от години. Със семейството и приятели. Обичам моя град.

Какво ще си обещаеш за новата година? Каква промяна искаш да направиш?

Да съм здрав и по-търпелив. Другото се случва.

Накрая, би ли дал съвет как да сме по-добри в общуването с други хора?

Единственият белег на цивилизованост днес е толерантността. Да бъдем малко по-разбиращи другите!

Интервю на Милен Антиохов

Митко Павлов: Никога не се самосъжалявам

Китодар Тодоров: Нуждаем се от повече любов и по-малко его и страх

Иво Димчев: Основната ми цел в живота е да светя като фар

Миленита: Творчеството е това - да правиш каквото си искаш