Иван Лечев: Във „Фондацията“ нямаме шеф, защото сме творчески колектив

Със своята над 45-годишна активност (и то каква!) Иван Лечев се е превърнал в едно от най-ярките превъплъщения на Музиката у нас. Той е достатъчно популярен, участва в десетки успешни, големи проекти и въпреки това пак може да бъдете изненадани, че се оказва замесен и в още, и още. Съвсем скоро ще го гледате отново като ментор в „Гласът на България“, а дотогава, заедно с „Фондацията“, най-скоро може да го видите и най-вече слушате на живо на 20 юли, в Летния театър в Бургас и на 6 август в Античния театър, в Пловдив. Поговорихме си с него и за споменатите вече теми, но и за химна на последните избори, от кой вечен рок хит му е втръснало, за какво родителите му са се оказали прави и имал ли е някога прякор:

На концертите ви за „10 г. около света“ на „Фондацията“ имате и много гости – всеки от вас си кани поне по един член от предишните групи. Колко точно парчета включва концертът и колко продължава?

Парчетата са точно двадесет и седем, което прави концерт, дълъг около два и половина часа.

Солидно! А кой е най-продължителният концерт, на който си свирил?

Концертът за 50-годишнината на „Щурците“ в Арена Армеец, който продължи около четири часа и нещо, от които не бях на сцената само около половин час.

О, доста впечатляващо! Ако продължим с най-най: кой е най-големият концерт, от който си бил част? И кой е бил най-бутиковият, с най-скромна посещаемост концерт?

Предполагам, концертът за 50-годишнината на ФСБ, също в Арена Армеец, въпреки че съм участвал и в други много големи концерти. А най-бутиковият концерт всъщност е заснет във видео клип. Това е клипът на парчето „По-полека“ на Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени, а концертът се състоя на плажа на Китен, във „Весел бар“ на Поли Герасимова – публиката беше около стотина души.

Фотокредит: BTV

Идеята за „Фондацията“ е на Дони. Кой обаче е шефът вътре в супергрупата – той ли? Или сте си разпределили по някакъв начин кой за какво решава? Или имате мандати и се сменяте?

Ние нямаме шеф, защото сме творчески колектив.

Скоро „Фондацията“ ще влезе в пубертета. Възможни ли са някога изобщо някакви вътрешни истерии и тръшканици помежду ви или сте като смазана машина?

Естествено, понякога прехвърчат светкавици, но това е в реда на нещата. Рядко се срещат хора, които за толкова години да са запазили такива прекрасни отношения помежду си.

Обиколили сте страшно много държави. Как решавате къде да са концертите ви – според поканите към вас? Или понякога решавате, че ви се ходи в определена държава и търсите контакт с българите там?

Използвали сме и двете опции, но най-често ходим там, където сме поканени.

Как не се уморявате да изпълнявате определени, понякога едни и същи песни? Различната публика ли ви дава енергия и мотивация да не се поддадете на рутина или отегчение?

Предполагам, че причината е в самите песни, които изпълняваме. Както казва Наско Пенев от БТР – тези песни отдавна са в златния фонд на българската поп и рок музика.

Ментор си в „Гласът на България“ вече доста сезони, в предстоящия – също. Твоите хора често и печелят. Има ли някой, за когото си съжалявал, че не си взел в своя отбор?

Всяка година има по някой, за когото страшно съжалявам, че не е в моя отбор, но... хората правят грешки, ха-ха. Например в последния сезон много ме беше яд, че Джейми Рашед от групата Caliberty избра отбора на Любо Киров, но той си имаше причини за това.

Фотокредит: BTV

За участниците, дори финалисти и победители в „Гласът на България“ – не започва ли по-трудното след края на шоуто? Ти поемаш ли ангажименти към някои от тях да ги подкрепяш, да съдействаш с нещо?

Винаги съм готов да помагам всячески, но не всеки успява да оползотвори летящия старт, който това шоу дава. И обратно – Никеца, който не успя да спечели, успя въпреки това по най-добрия начин да натрупа популярност, така да се каже, яхна гребена на вълната. И аз му помогнах с огромно удоволствие.

Освен талант и труд, на участниците в „Гласът“ са им нужни вероятно и доста други качества, за да пробият. Каква психика е необходима?

Предполагам, че най-сложният момент са кастингите на тъмно, където трябва да дадеш най-доброто от себе си, гледайки едни гърбове на столове, дори не виждаш хората в тях. Всеки артист, дори най-начинаещият, комуникира с публиката, очаква нейната реакция. В последния сезон Любо Киров се постави на мястото на участник в кастинга на тъмно и след това разказваше, че усещането е било кошмарно.

Изкушавал ли си се да излезеш пред публика само с микрофон в ръце, без китара, като вокалист, и единствено да пееш на сцената?

Напоследък „Фондацията“ ми гласува доверие – което аз се стремя да оправдая по най-добрия възможен за мен начин – освен да пея 4-ти глас в голяма част от парчетата, да пея солова песен. Публиката ме приема много добре, но все пак съм с китара в ръцете.

Кое би те напрегнало повече – някъде (в предаване, заведение, купон) да ти кажат: „Вземи тази китарка и подрънкай малко, моля те“ или „Чуй ме как пея/какво съм записал - и кажи как е?“?

Не виждам причини за напрежение и в двете ситуации. Та аз това правя цял живот...

За какво се оказаха прави родителите ти – нещо, което едва сега разбираш, че е било мъдро и вярно?

За това, че навремето завърших успешно Музикалната академия и се дипломирах. Никога след това нямаше да имам време за това.

Кога последно се е случвало да посвириш на цигулката нещо съвсем класическо и ей така за свой си кеф?

С „Фондацията“ тази пролет имахме минитурне с Оперно-симфоничния оркестър на Велико Търново, с диригент Георги Патриков, като в първата част от програмата изпълнявахме класически произведения, и аз с огромно удоволствие изсвирих първата част от цигулковия концерт в ми мажор от Й. С. Бах. Не бях го свирил 40 години...

Коя е музиката или групата, която по-добре да не пускаме, когато Иван Лечев е наблизо, ако не искаме да го подразним?

Какъвто и да е поп-фолк.

От кой световен вечен рок хит ти е омръзнало: Smoke on the Water или (I Can’t Get No) Satisfaction?

Първото. Въпреки че е велико парче. Спомням си надпис черно на бяло на вратата на прочутия Guitar Center в Сан Франциско, който гласеше: „Моля, не свирете Smoke on the Water тук!“.

Играл ли си на Guitar Hero и други подобни компютърни игри?

Не играя компютърни игри, и се опитвам, доколкото е възможно, да контролирам в това отношение малкия си син.

Има ли опасност за музикантите от развитието на изкуствения интелект? Какво ти е мнението по темата? Ако не друго, скоро поне няма как да може да прави концерти.

Има опасност от изкуствения интелект, но тя не се отнася само до музикантите. По-скоро опасността е в това дали ние, хората, сме му изобщо нужни.

Случвало ли се е да се притесняваш от публика, на сцена?

Естествено, когато отидох на първия си запис в чисто новото студио на Балкантон, и на пулта за ноти намерих, педантично изписани в пълни подробности от Сашо Бахаров, трите финални китарни сола от “Hotel California” на Eagles. Освен всичко друго, там имаше инструменти, на които никога не бях свирил.

Ти си отборен играч, казвал си, че предпочиташ да се включваш, не да действаш по соло неща. Кой е най-неочакваният изпълнител, с когото би направил нещо съвместно?

Има такъв човек, казва се Дзукеро!

Някога изобщо работил ли си нещо извън музиката?

Не, ако не броим казармата.

Имал ли си прякор – в казармата, или като ученик поне?

Странно, но не. Максимум Ванката. Е, и напоследък съм Мастер.