Яна Петкова

Яна ври и кипи в света на виното вече над десетина години, и то с огромен кеф. Познава отлично пазара в България и дълго време наблюдава дали е дошъл моментът да отвори хубав винен бар. Тази концепция е част от градския живот на Лондон, Берлин, Виена, Париж и други европейски локации от доста време, но в София нещата стоят по друг начин. Преди година и половина тя решава да действа и заедно с нейните партньори намират стара фурна в сърцето на София, която превръщат в уютния Grape Central. За мястото вече ти разказахме, но сега ще използваме момента да ти припомним, че там всяка сряда се организират безплатни дегустации. Съветваме те да ги посетиш бързичко, защото животът е твърде кратък. Яна има изчисления, че за да опита всички вина, които иска, ще й трябват около 150 години, и то при сериозен алкохолизъм - по цяла бутилка на ден. Ако пък искаш нещо още по-така, опитай ежемесечните винени вечери, в които и ще хапнеш нещо по-завъртяно.

Когато бях малка, всички момичета мечтаеха да бъдат балерини и стюардеси. Аз обаче казвах на всички, че ще ставам сутрин, ще се обличам, ще ходя да едно място, ще правя едни неща и ще се връщам вечер.
По-късно исках да стана учителка по немски,
но станах стюардеса.
Вярвам, че е голямо щастие да ти бъде позволено от съдбата да правиш това, което обичаш.

Заобиколена съм от хора, които уважавам дотолкова, че да съм ги допуснала до себе си. Честни хора. Такива, които се опитват да правят добри неща в живота. Хора, които имат интереси и също - морал.
Моралът е едно от най-важните неща в живота.

Вкъщи ме смятат за социален експериментатор. Това са думи на баща ми, който не разбира моята професия и е твърдо убеден, че аз по цял ден пия.
Сред приятели минавам за всеотдайна и за човек, на когото могат да разчитат.
По душа съм доста добра, за съжаление. Всеки може да ми се качи на главата.

Никога не работя през нощта или като не съм се наспала. Нужно е да имам физическите и ментални сили да свърша това, което трябва. И винаги сядам с чаша кафе пред себе си. Аз съм някакво coffee junkie.
Проблемът ми е, че много често не мога да кажа на хората истината в очите, когато трябва.

Идеите идват с много труд. Може би с рутина, може би с много мислене. След толкова години в частния бизнес аз знам, че трябва да мине дълго време, преди идеята да стане бизнес идея. И също така е важно да има някой, който да ти помогне да я реализираш.
Блокирам, когато съм много изморена. Ако обаче говорим за социално блокиране - от очевидна простащина. Навремето майка ми наричаше това дебелокожие.

Грешките са неизбежни, но наистина е добре да не бъдат повтаряни.
Компромисите са задължителни за това човек да може да живее с други хора и да се осъществяват идеите с партньорите. Компромисите са част от ежедневния ми живот.
Работата е като дишането. Аз дълбоко се радвам на хората, които са мързеливци и могат да не правят нищо.
От моята научих, че компромисите са много важни. И че дискусията и търсенето на общо мнение са много важни. Всички трябва да бъдат за компромиса, за разбирателството, за мира.

На моменти се съревновавам със себе си, може би, и с времето. Мое правило е никога да не гледам в чуждата чиния, защото много гледат в моята.
Скачам в дълбокото заради идеи, приятели и семейство. Твърдо. Но преди това съм измерила колко е дълбоко - аз съм козирог, все пак. (смее се)
Успехът е опасно нещо, което не всеки може да понесе. Аз смятам, че успехът трябва да не е чак толкова неестествен, но се оказва, че хората не знаят какво да правят със себе си в случай на успех.

Най-обичам да чета, а също и пиша - дори имам свой блог. Освен това съм сериозен киноман, а когато наистина ми остане време, ходя на хайкинг и трекинг.
Дълги години бях фехтовач, но покрай работата не намирам време. Сега с мои приятели ще ходим отново по състезания.

Забелязала съм колко изключително ценно и важно нещо са хората. Хората около теб, хората, с които работиш, партньорите.
Много е трудно, например, да откриеш хора, които искат да работят с вино и го правят с кеф.
Иска ми се у младите да се възпита културата на виното. При всеки го има момента, в който от друг алкохол минава към вино, но в Европа това се случва много по-рано, отколкото тук - на около 25 години хората вече се интересуват, пият, знаят.

Никога не знам какво ще се случи след една седмица. Аз не правя планове. Знам как ще реагирам в определена ситуация - познавам себе си, но никога не знам каква изненада ще поднесат животът, светът и приятелите.

Ще ми се да бях разбрала, че искам да правя това, което правя сега, преди поне 15 години.
Или поне да бях казала, че химията не е толкова лошо нещо, за да мога да се занимавам с вино по-рано.

Текст Деяна Узунова / Фотография Славея Йорданова