Явор Гърдев: Разчитам най-много на интуицията си

Източник: личен архив

Режисьор, чиито проекти е обогатяващо да бъдат видени и усетени. Задълбочен човек, който е винаги интересно да бъде изслушан. Сега – едно интервю с него, в което може да разберете с какъв тип човек за Явор Гърдев ще е кошмарно да изкара няколко часа в заседнал асансьор, защо са му отказвали актьори, какви други таланти притежава:

Ако България е сцена и обществото ни в момента играе представление, кое е това представление?

„Гъдулката гори“.

Мислиш ли, че Човекът някога ще се промени, ще преодолее поне едно свое ограничение, комплекс, недостатък?

Да, просто еволюционният път е бавен, а сме едва в началото.

Възможността за изразяване на мнение по всичко, както и сцената, която получават хората във Фейсбук, направи ли публиката в театъра по-критична, цинична или пренебрежителна?

Не, направи я по-суетна.

Сякаш всички актьори обожават да работят с теб. Но има ли някой, който ти е отказал покана?

Разбира се, че има. Обикновено се случва поради несъответствие между размера на ролята и размера на егото. И това е ежедневие, така че няма нищо особено интересно за разказване. Тривиална компаративна фалометрия.

Смяташ ли, че всеки актьор е подходящ за определени роли и в този смисъл всеки е талантлив за определено нещо? Или дадени актьори са истински талантливи и могат да изиграят почти всичко?

Много би ми се е искало да съм на мнение, че всеки е талантлив, но не е зле човек да държи сметка за реалността, която категорично не е на това мнение. И то – меко казано.

Фото: Ира Полярная

Правил ли си избор на актьор за определена роля, който избор сега смяташ, че не е бил удачен?

Много пъти. При това имам намерение да го правя и занапред. От гледна точка на идеала почти никой не е достатъчно подходящ. Аз самият включително.

Кой е най-големият компромис, който си правил в работата?

Не се сещам, но и да се сещах, нямаше да го кажа. Истинските уроци на живота не се просват като пране пред очите на другите. Те се учат в мъчителен разговор със себе си и не подлежат на външен коректив.

Какво те изморява най-много в работата ти?

Синдромът на дефицит на вниманието. Най-разпространеното разстройство днес.

Наградите ти, 50-ина на брой са вече, в кашони ли стоят, на склад някъде? Къде ги побираш?

В по-невъздържани времена се кипреха в клозета, но вече кротуват на едно рафтче в кабинета. Далеч от погледи. Самотуват.

Коя е за теб най-голямата "награда" от страна на публиката, усещане, жест, който си получил или искаш да получиш?

Плачът от мирова скръб.

Фото: Яна Лозева

Има ли нещо, което те кара да се почувстваш спокоен, пълноценен, което ти носи признание от самия себе си?

Фактът на съществуването на децата ми.

А има ли определен вид признание, от което най-много се нуждаеш, но идва най-трудно?

Признанието на простодушните.

На кое разчиташ повече да те води – на ума си или на чувствителността си?

Нито на едното, нито на другото. Разчитам най-много на интуицията си.

На коя черта у себе си се доверяваш най-много и на коя – никак?

Доверявам се най-много на проницателността си и най-малко на доверчивостта си.

С какъв тип човек ще ти е кошмарно неприятно да изкараш няколко часа в заседнал асансьор?

С някой, който изначално се чувства ощетен. С някой ищец по душа.

Какво най-много цениш у хората: интелект, добро сърце, амбиция, друго?

Добро сърце. В преносния смисъл де, не в медицинския.

Фото: Ира Полярная

Какви други таланти имаш извън работата си?

Цундоку, генеалогия, литература, мотаене, публична реч, архивистика, логика, парадокси, археология, копнежи, спортна политология, история, мистика, феноменология, интуитивна социология, реене, метафизика, критика на метафизиката, критика на критиката на метафизиката.

Прекрасно! А можеш ли да сготвиш велики кюфтета по чирпански или нещо друго?

Не, но мога вещо да ги изям.

Друго, в което ти се получават нещата идеално?

Карам тротинетка като магьосник.

Ако ти се яви Бог/Дявола/извънземно и ти предложи да ти разкрие смисъла на всичко, този смисъл, който ти търсиш, ще се съгласиш ли да ти го разкрие?

Ако ми се яви Бог, да. Ако ми се яви Дявола, не. Ако ми се яви извънземно, това ще бъде просто невероятен кич.

А какво ще правиш после в живота, като вече знаеш Смисъла?

После мисля да се пенсионирам. По възможност щастливо.

Интервю на Милен Антиохов