Kris Gran: Вдъхновението може да дойде от всяка форма на любов

Kris Gran е може би най-лиричния млад глас на българската сцена. За пръв път изпъкна пред широка публика с участието си в „Гласът на България“, където негов ментор беше Графа. А веднага след напускането си започна да прави авторска музика. Така е и до сега. Негова отличителна стилова черта станаха баладите, които удрят право в сърцето, а само преди дни се появи и най-новата му – „Червена луна“, за която сам каза, че се е вдъхновил от първата среща с половинката си. На нас обаче тази информация не ни беше достатъчна и потърсихме Kris Gran да ни разкаже подробно за любовта като вдъхновение, за другото си амплоа – хоров певец във „Фортисимо“ и за прякора, който си спечели – „българският Ед Шийрън“.

Здравей, Крис. Преди дни пусна новата си песен „Червена луна“. За нея за пръв път събираш банда около себе си. Как се намерихте и какво ви провокира да направите заедно тази песен?

Намерихме се в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Покрай следването ни там сме свирили на много годишни концерти и участия. Христо Нейчев и Емилио Мархолев с голям ентусиазъм приеха идеята и развиха аранжимента на „Червена луна“ за отрицателно време. Дълго време си говорихме как искаме да музицираме заедно и най-накрая поставихме началото. Освен тях във видеото може да видите и Иван Ценов зад барабаните, наш добър приятел и колега от Академията.

Ти си доста потаен в личния ти живот. Песента обаче е провокирана от твоята първа среща с половинката ти в момента. Би ли ни разказал историята, която стои зад “Червената луна”?

Помня, че освен хубавата разходка в бургаската морска градина, бяхме седнали на една пейка с лице към морето и луната беше червеникава на цвят. Този спомен се е запечатал в съзнанието ми. Времето беше прекрасно, лятно, а темите за разговор бяха изключително разнообразни, като разбира се говорихме доста за музика и филми.

Като че ли баладите са твоя стил. Защо го избра?

По-скоро предимно това съм показвал досега. Аз слушам доста стилове музика и затова искам да експериментирам с жанровете. В този ред на мисли, песните, които предстои да издам няма да бъдат толкова лирични и баладични. Но балади със сигурност ще има, те носят своя собствена магия в себе си. Ще продължа да правя такива песни, просто не толкова често.

Кое е най-трудното нещо при писането на лирична песен?

Най-трудно според мен е да задържиш идеята и чувството през цялата песен, без да я разводняваш. Това може да се случи, ако тя не е дошла наготово и прибързаш да я довършиш. Някои неща имат нужда от узряване.

Винаги ли си представяш конкретен човек, когато пишеш музиката и текстовете си? Различните видове любов различно ли вдъхновяват?

В повечето случаи си представям конкретен човек, но има и такива, които обхващат само образа или образите на непознати за мен хора. Може да е базирано на история по реален случай, ежедневна случка или дори фантастичен герой. Вдъхновението може да дойде от всяка форма на любов и това за мен е най-интересното. Няма ограничения за кой нюанс на чувството ще пишеш.

Изявяваш се и във вокален ансамбъл Фортисимо. Хоровото пеене обаче е много различно от това, което правиш като солов артист. Как комбинираш тези две поприща?

От много време имам интерес към многогласното пеене и то винаги ми е въздействало. От малък обичам да пея втори, трети гласове и помня, че се учих от песента „Holiday” на Scorpions. В Музикалната академия бях част от „Tamara Voices“, с които пяхме джаз, госпъл и поп, даже бяхме направили целия Аладин като мюзикъл и го представяхме на открити сцени в София. С вокален ансамбъл „Фортисимо“ пък, освен поп, пеем доста класически и български народни произведения. Многогласното пеене е много полезно за изграждането на музикална култура. За момента не срещам трудности в това да комбинирам участието си в ансамбъла със соловите си планове и го правя с удоволствие.

Помага ли едното на другото?

Всяко нещо, което те развива нанякъде, ти дава частичка, която може да използваш в друго, особено когато говорим за една и съща сфера. От теб самият зависи как можеш да се възползваш от знанията си. Тъй като и двете са музикални дейности и са свързани с пеене, те естествено си помагат помежду си.

Какво си си взел от хоровото пеене и използваш сега?

Тъй като съм пял хорово в много стилове, бих казал, че обогатих музикалния си вкус и започнах да се интересувам от още по-голям брой стилове. Вече с удоволствие слушам почти всичко и даже често се вдъхновявам да се хвърлям в по-малко познатите ми жанрове.

Мислил ли си да направиш песен, в която да включиш и хорово пеене?

Мислил съм и са ми идвали няколко идеи, които обаче или не съм седнал да развия или съм захвърлил, понеже не са задържали интереса ми за дълго. Въпреки това, желанието ми остава и имам амбицията да направя и това.

Обиколил си цял свят в Фортисимо. Разкажи ни най-яркия си спомен от тези турнета, за да ни разходиш във време, в което не можем да пътуваме.

Първото ми излизане от България с тях беше в Южна Африка, където се явихме на интернационален хоров конкурс и взехме два златни медала. Бяхме в Претория и въпреки че си взехме дебели дрехи ни беше доста студено. Бяхме отседнали в сградата на едно девическо училище, което беше трудно за отопляване, и всички се събирахме в голямата обща баня, за да се топлим. Кварталът, в който бяхме, се оказа, че не е от най-спокойните и всеки път, когато излизахме, бяхме нащрек, но за щастие не срещнахме проблеми. Към края на престоя си ни показаха как живеят местните племена и пробвахме печени червеи, а след това отидохме на сафари, видяхме хиенови кучета, лъвове и хранихме жираф.

Записа много успешно участие в „Гласът на България“ в отбора на Графа, където те сравняваха с Ед Шийрън. Как приемаш тези сравнения?

Аз съм фен на Ед и сравнението ми допадна. Нямам против такива коментари, аз няма да открия „топлата вода“ в крайна сметка, а и всички се учим от тези преди нас. От друга страна аз не се оприличавам на никого, ами гледам да правя това, което чувствам. Музикалните ми влияния са доста и се менят според конкретния момент.

Според теб музикалните телевизионни формати повече помагат или повече пречат на младите артисти?

Според мен, форматите могат да помогнат стига и ти да успееш да се възползваш от участието си там. Ако имаш шанса да стигнеш по-напред и бъдеш активен от тогава нататък, ще получиш един добър старт, който повечето хора нямат. Замислял съм се как се чувстват талантливите участници, които не са избрани на кастингите например. Със сигурност не им е приятно, но това най-често е просто трудност по пътя на изпълнителя, а и освен умения е нужен и късмет, за да продължиш напред.

Какви са трудностите пред изгряващите солови артисти в България?

Най-голямата трудност поне за мен е липсата на ресурс, с който да реализираш творческата си идея. Особено ако се опитваш да гониш все по-високо ниво на продукция, винаги ще имаш нужда от такъв. Ние не срещнахме тази трудност при направата на „Червена луна“ благодарение на подкрепата на Национален фонд „Култура“.

Кога и как започна да се занимаваш с музика?

Майка ми ме заведе на първия ми урок по пиано, когато бях на 6 години, а малко по-късно научих първите акорди на китара от баща ми. Обичах да пея и да си измислям свои музикални идейки още оттогава и това прерасна в по-голям интерес през тийнейджърските ми години.

Кога избра тя да е твоя професия и бъдеще?

Избрах да кандидатствам в Музикалната академия, когато бях на 18, но колебанията ми не спряха до преди около 2 години. Тогава направих по-съзнателния избор, че искам да се занимавам сериозно с музика, без съмнения.

Запленен си от киното и телевизията. Как пламна тази любов?

Филмите винаги са ми въздействали на друго ниво. Комбинацията от визуалното изкуство и музиката е изключително силна и интересна за повечето хора. Това и се опитвам да гоня от край време. Режисьорът на „Червена луна“, Иван Бъчваров, с когото отдавна сме много близки, има същия интерес и амбиция и се надявам да постигаме все по-добри и близки до мечтите ни резултати.

Занимаваш ли се с телевизия или кино в момента?

В този момент точно, не, но имам малък опит в телевизионни продукции, предимно като специален-статист и част от масовка. Участвах в един късометражен филм преди доста време, а след това съм бил за малко в чуждестранни реклами и в един американско-български филм.

Коя е следващата стъпка, която да очакваме от теб?

Следващата ми стъпка е много предсказуема – още музика. Действаме по нови песни и се надявам да можете да ги чуете съвсем скоро.