Магдалена Кирова

Една година преди да завърши моден дизайн във Флоренция, е избрана от ловци на таланти с предложението да направи стаж в модния гигант Max&Co. Следва работа като дизайнер за MaxMara на две линии.Там остава близо 10 години, като се издига до Senior designer. Изскачат различни покани за други проекти и така продължава работа като freelancer. В момента развива модна линия за водеща китайска фирма. От миналата година към работата й като дизайнер се добавя тази на преподавател в курса по моден дизайн на Istituto Еuropeo del design във Флоренция.

Живее с любимия си мъж в Рим, където е техният дом в момента, но често пътува по работа, най-вече в Китай. Плановете й за бъдещето включват една многобройна фамилия по италиански и собствена модна линия, за която търси партньор.

Мислех си да стана моден дизайнер.
И станах моден дизайнер и преподавател по моден дизайн.
Заобиколена съм от хора, които уважавам и обичам.
Добрият екип е важен, защото прави работата по-лесна и приятна.

Вкъщи ме смятат за момиче с характер, сърдечна и... добра готвачка (усмихва се закачливо).
Сред приятели минавам за (надявам се) човек, на когото може да се разчита.
По душа съм романтик.

Старая се да правя всичко с любов.
Проблемът ми е, че понякога съм инат.
Идеите идват с работата и вдъхновението.

Блокирам, когато имам работа с арогантни хора.
Грешките трябва да служат като уроци.
Компромисите са част от живота.

Работата е като игра, когато е нещо, което обичаш да правиш.
От моята научих, че човек се учи най-вече от опита.

Модата е въпрос на стил, цветове, материи, тенденции и малко магия.
А стилът баланс, усет, уникалност.
Царят е гол, когато освен дрехи му липсват и идеи.

Модните икони, пред които се прекланям, са Ив Сан Лоран, Шанел и Мария Иванчева.
По дрехите приемат, защото те са нашата визитна картичка пред света, но по акъла изпращат.
Съревновавам се със собствените си вятърни мелници.

Скачам в дълбокото, когато събера кураж.
Успехът е “state of mind”.
Най-обичам да съм в компанията на хора, които обичам.

Забелязала съм, че всичко е относително.
Току-що разбрах eдна тайна.

Ще ми се аз да съм измислилa нещо, което прави хората щастливи.
Или поне да бях казалa: не е важно това, което гледаш, а това което виждаш.

Текст Белослава Димитрова / Фотография личен архив и три портрета на Мартина Тодорова