Милица Гладнишка: Хубавата шега изисква смелост, самоирония, остър ум и чар

Тя е толкова талантлива, че ако се пореже, вероятно потичат ноти и монолози. Обожаваме Милица Гладнишка и сме много, много доволни, че не само можем да я гледаме в авторския спектакъл „Мелоfobia” (в който тя е „организатор, продуцент, гардеробиерка, текстописец, композитор, актриса, пиар, мениджър и счетоводителка на проекта“) на 22-ри март и на 12-ти април в театър „Сълза и смях“, а и успяхме да пообщуваме с нея. Прочетете какво ни каза не само за “Мелоfobia”, но и за тортите и другите получени подаръци, за талантите в семейството, за веселите сутрини и страшните инжекции:

Спектакълът „Мелоfobia“ тръгна много успешно в София и Пловдив. Кои бяха най-неочакваните за теб реакции на публиката?

„Мелофобия“ е спектакъл, който отне една година в лутане и в крайна сметка бяхме притиснати от обстоятелствата да го създадем само за месец. Лично аз, като организатор, продуцент, гардеробиерка, текстописец, композитор, актриса, пиар, мениджър и счетоводителка на проекта, едва не умрях от тревоги, но идеята, която се роди в разговор с Иван Велчев, си намери точния екип от великолепни творци и успехът е налице! Огромна бе и финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, чрез която осигурихме половината от бюджета на спектакъла. След като, буквално, първото ни въртене без спиране беше на премиерата, ние нямахме никаква представа какви ще са реакциите на публиката. Оказа се, че зрителите слушаха, оценяваха и реагираха на почти всяка реплика. Запяваха припевите на авторските ни песни, затаяваха дъх в по-интимните моменти. Публиката на „Мелофобия“ крещи от радост, пее песните ни и съчувства на артиста в борбата му за качество и истина в изкуството. Текстовете, които създадохме с Цветелина Цветкова и Цвети Пеняшки (режисьор на спектакъла), са и смешни, но и затрогващи. Музиката, която родихме заедно с Иван Велчев и Мирослав Иванов, води публиката през различни музикални стилове – опера, рок, рап, фънк, боса нова и други стилове. Вглъбява ги или ги пали като на рок концерт! Великолепният декор по идея на Мариета Голомехова и разрисуван от Мирчо Мирчев е перлата в короната на спектакъла. А когато видят ярката актьорска банда в състав: Милена Маркова Маца, Николай Воденичаров - Никеца, Иван Велчев, моя милост и Миро Иванов на китарата, хората излизат от салона заредени, но и замислени. Гледайте ни на 22-ри март и 12-ти април в театър „Сълза и смях“ от 19 ч.!

Има ли изобщо нещо на сцена/ пред публика, в което да не те бива?

Да, с годините открих и развих много свои качества. Там е работата, че хората рядко откриват множеството таланти, които имат. Затънали в борба за оцеляване и проблеми, те не забелязват или не дават шанс на талантите си. Що се отнася до моето семейство - у нас талантите са много. Всички пишат поезия - баба ми, баща ми, майка ми и сестра ми. Баба ми измисляше нови плетки и беше ювелир в плетенето. Майка ми и сестра ми, освен че са великолепни музиканти, рисуват страхотно, чертаят архитектски проекти и се занимават с грънчарство, създаване на дрехи по техен дизайн. Майка и татко правеха всички ремонти у нас и всичките мебели в детската стая бяха тяхно производство. Та... имаме някои таланти. Преди години, в работата си с Веселка Кунчева по пиесата ѝ „Бягства“ се оказа, че, притисната от обстоятелствата, направих музиката към представлението. От тогава имам две номинации за театрална музика „Аскеер“ и „Икар“ и четири постановки, за които създадох музиката в тандем с Иван Велчев, Христо Намлиев и Миро Иванов. Не мога много неща. Едното от които е да танцувам! Обожавам това изкуство, но не го владея и никога няма да мога. Аз дори не ходя изправена...

Не криеш, че в трудни за теб периоди си била и сервитьорка, телефонистка; че за теб няма срамна професия. Кое обаче е онова нещо, което ако го работиш, би се правило най-нещастна, независимо от доходите?

Каквото и да работи човек, най-важни са хората! Екипът! Ако шефът ти е тъп и некадърен, ако колегите ти са мързеливи и клюкари, тогава това е най-неприятната и дори задушаваща обстановка за работа. Попадала съм на такива места и съм си тръгвала. Не желая да търпя ничии лъжи, некадърност или подлост. А дали събирам боклука или мия чинии, аз публиката ще си я намеря, защото без музика и публика не мога!

Задължително ли е един успешен актьор да е в известна степен, така да се каже, добре контролиращ се шизофреник, да борави с различни личности в себе си?

О, да! В нашата професия общуването е от изключително значение! Общуваме помежду си, с режисьора, с публиката, с журналисти и е много важно да контролираме по-избухливата част от темперамента ни, но и бързо да я извикваме, ако ни потрябва за роля или за друга цел.

По какъв повод, в каква ситуация си се смеела, но ти се е плачело?

Много ме е страх от игли, инжекции и операции. Лекарският екип се стреми да ме успокои и дори разсмее, и доста често са успявали, но после идват иглите и мечтаната упойка. Смяла съм се през сълзи и на собствени нелепи изпълнения, като на Риана и на Дженифър Лопес в „Като две капки вода“. Искрено се забавлявам на немощта си в танците и борбата за дъх в пеенето! Хахахахахах!

Казваш, че в живота не можеш да лъжеш. Все пак кое е най-близкото до лъжа, което си изричала?

Каквото и да си говорим, без лъжа не може. Въпросът е - каква е лъжата? Като малка лъжех, че ме боли стомаха или не виждам нотите, само и само за да не свиря на пиано. Случвало се е да лъжа, че съм добре и нямам проблеми, защото споделянето или по-точно оплакването ме натоварва и изцежда повече, отколкото да ми помага. Не казах на майка ми, че ѝ остават само 8 месеца живот, не че тя не се досещаше, но да убиеш надеждата у някого е много страшно нещо.

Смятам, че, що се отнася до качества, работа и обучение, е по-важно да се казва истината, дори и да е неприятна, за да може човек да развие способностите си и да не губи време да се занимава с талант, който не притежава.

Стихове на баба ѝ - Милица Александрова (вляво, ръкописният) и майка ѝ - Виолета Гладнишка (вдясно, печатният)

Използваш много умело хумора и смешките. Шегите не са ли често по-малките сестри на лъжите?

Напротив, шегата е весел начин, по който да кажеш истината за себе си, за политиците, за царя, за света. Шегата винаги е другарувала с Истината. Много често, заради шега, хората са били затваряни в концлагери или дори убивани! Помните трагедията в редакцията на френското хумористично издание „Шарли Ебдо“, нали? Хубавата шега изисква смелост, самоирония, остър ум и чар.

С Николай Воденичаров - Никеца в Мелоfobia

Ако ще те черпим нещо, какво да е? Крем карамел, баница, баклавичка?

О, няма значение! Всичко приемам, защото е поднесено с любов и уважение! Хората много често ми подаряват красиви неща или ме черпят. Поне три пъти са ми подарявали огромни торти. Веднъж, дори ми донесоха торта „Павлова“ до входа. Друг път ми пратиха шоколад от Австрия. Имам голяма колекция от ръчно правени бижута, рисунки, писма, кутии за бижута, дори кутия с почва от специално място. Дрехи, чанти, плодове и зеленчуци и, разбира се, течното злато за всеки българин - домашна ракия! Също така и кафе, книги. Едно прекрасно момиче си свали часовника от ръката и ми го подари, защото казах, че много ми харесва! Подарявали са ми и упойка в зъболекарския кабинет, както и безплатни монтьорски услуги покрай моята кола. Хората са добри! Благородни и благодарни! Аз мога само да им се възхищавам и да ги обичам!

С една от подарените торти

За какво си най-“гладна“? В работата и отделно в личен план?

Гладна съм за нови проекти, забавления и смях с приятели! Никога няма да им се наситя!

Работиш активно с гласа си, озвучавала си много анимационни филми и не само. Какво геройче много би искала да озвучиш?

Да, озвучавала съм много герои на Дисни, Картуун нетуърк и други големи компании. Но вече искам да създам образ за наша, българска анимация! Имаме такова огромно богатство от български приказки, легенди и вълшебни същества! „Вампирова булка“ е една от любимите ми приказки от сборника на Николай Райнов. Представям си я като анимационен сериал в стил „дарк нуво“ или като компютъра игра в стил „Кастелвания“.

С още една от подарените торти

Коя е особеността, трудността при работата по озвучаване, за която хората не подозират?

Работата ни като озвучаващи артисти е много специфична и трудна. Необходими са набор от качества като артистичност, музикалност, рефлективност, владеене на гласа, актьорско майсторство, перфектна дикция и мощно въображение. Не е достатъчно да говориш „тънко и дебело“, какъвто е прехваленият пример на някои самозванци. Когато озвучаваме филми - игрални, анимационни, музикални и документални - ние имаме много кратки срокове да достигнем и покрием с гласа си съвършената игра на актьори и певци, които са работили по образите си месеци наред. Много често ние разполагаме със секунди, за да претворим техните образи, борейки се с лош превод, редактирайки фрази и дължини на репликите на мига.

Имаш ли си глас на по телефона, по-учтив и леко мазнюрски, различен от гласа, с който примерно се караш на сестра си?

Е, що за въпрос? Не че не ми се е случвало да ми крещят по телефона, като си мислят, че просто разговаряме или пък да ми държат конско с премерен и студен тон. Понякога е хубаво да креснеш, за да се осъзнаят хората. Но спокойният тон върши повече чудеса от крещенето!

Молили ли са те да запишеш с гласа си - не по работа, а като услуга - поздрав за гласова поща, съобщение на кооперацията за неплатени такси или друго по-необичайно?

Много често ме молят за поздрави, видео картички или песни за поздрав! Весело е!

Изглеждаш като човек, който, като се буди сутрин, скача от кревата в отлично настроение и запява бодра оперна ария, пълен с енергия и страст за новия ден. Така ли е?

Доста често е така! Ами, по-весело е! Поне сутрин, докато се приготвям за деня си, мога да се забавлявам и да си пея, да се смея и да танцувам. После се качвам колата и се почват нервите. Хахахахахаха. Така че, ценете сутрините си и се забавлявайте!

Със сестра ѝ Емилия (вляво) и нейна картина

За кое в ежедневието си най-драматична?

Май не само аз, а всички много се палим и драматизираме, когато сме зад волана. Я, малко по-спокойно! И с усмивка! Това го казвам на себе си, защото и аз изпадам в крайности, когато не ми дадат мигач или ме засекат.

А кога последно някой ти е казвал: „Айде стига се лигави, дай по-сериозно!“?

О, аз не се лигавя.

Трудно мога да си представя човек, на когото да не си симпатична, да не те харесва и да не го очароваш. Ти срещала ли си такъв? Кисела лелка на гише?

Кой не е срещал нацупени и изнервени хора? Усмивка, търпение и всичко се нарежда!

В каква реклама, роля или на каква сцена няма да те видим никога?

Няма да ме видите в реклама за кредити! Ужасно цинично е да приканваш хората да вземат кредит, за да си платят сметката или да купят коледен подарък!

Коя е най-голямата тъпотия на съвременния живот?

Тя е генералната тъпотия на човешката цивилизация - алчността! Тази алчност, заради която режеш клона, на който седиш! Това ще ни унищожи като вид!

Какво от преди 500-600 години би се радвала да се върне в днешния живот?

Изчезналите животински и растителни видове и чистотата на водите.

Нещо, което да споделиш за финал?

Радвайте се на живота, приятелите, природата! Ако нещо или някой ви пречи и потиска, вървете смело напред и ще намерите съмишленици, които да ви помогнат! Не се страхувайте, не се усамотявайте, не хабете енергия в оплакване и завист, а действайте! Аз винаги печеля, когато действам.

Интервю на Милен Антиохов