Ники Кънчев: Най-голямата ми награда са комплиментите в очите на хората по улиците

Едва ли ще сгрешим, като посочим Ники Кънчев за най-сигурното име в Топ 2 на най-разпознаваемите и обичани водещи за последните 30 години. Липсваше ни по телевизията напоследък, но ето го голямото му завръщане – през септември с „Голямото преследване“ по NOVA! По този повод ви черпим с нашия разговор за знанието като сила, истинската солидарност, червеното и синьото, финансовата култура на българите, пускането на „децата“, трептенето на крем карамела и не само:

В „Голямото преследване“ участващите могат да изкарат доста пари, но и да ги загубят, ако бъдат „хванати“ от преследвачите. В твоя живот случвало ли се е да спечелиш или да загубиш неочаквано много пари - заради „помощници“, съответно „преследвачи“?

Както в „Голямото преследване“, така и в живота, всички варианти са възможни. Преследвачът е на всеки ъгъл. Нужни са трениран ум и смело сърце. Чак някакви големи пари не съм печелил или губил. Почти нищо в моя живот не ми е падало от небето. Всичките ми пари съм си ги изкарвал аз – с много работа, снимки, ангажименти, водения.

Снимка: NOVA/Красена Ангелова

Какви знания могат да предпазват от неразумно финансово решение?

Ако визираш финансовата култура на българина, то тя е на много ниско ниво. Българинът, заради психонатрупвания, за които трябва да питаме повече Елин Пелин и Иван Хаджийски, повече спестява. Не рискува или казано на съвременен език – не инвестира. Нито знае къде, нито как. Често чува за „далавера” и скача и той, горкият, но или е накрая на тази финансова опашка, или го прецакват. Виждал съм в очите на играчите на „Стани богат”, че едни 2000-3000 лева са им повече от достатъчни. Опитвам да ги накарам да рискуват, да продължат играта, но ... баста.

Кой е най-големият комплимент от зрител или слушател, който си получавал?

Не колекционирам комплименти. Но се оглеждам за тях, хах. И ги виждам в очите на хората по улиците. Аз не ходя с охрана и скрит в черен джип. Тези погледи са най-най-най-голямата ми награда. Иначе няма да забравя оценката, която получих от английския продуцент Роб Тейлър, който идваше на проверка по веднъж в годината, когато водех „Стани богат”: „Ти си сред петимата най-добри водещи на тази игра в света”.

Снимка: NOVA/Красена Ангелова

А какъв комплимент си получавал, който всъщност не е бил никакъв комплимент?

Е, и това го има. Имам много иронични приятели и фенове, че и саркастични. Чрез чувството за хумор и шегата могат да се кажат много истини. Аз също ползвам този подход.

Мъчно ли ти беше, че „Стани богат“ отиде в други телевизии, съответно с друг водещ – Михаил Билалов? „Сдобри“ ли се в себе си с това твое „дете“ или пък малко му се сърдиш?

Естествено не съм „родил” аз идеята за това предаване, но определено му дадох много като възпитание, обноски, стил и още нещо. Или поне така си мисля, тук зрителите трябва да кажат...

Със сигурност повече от 15 години полагах усилия „Стани богат” да стане явление, феномен, да се превърне в семейно изживяване и хората вкъщи да го гледат и дискутират и сами, и с децата си. Българинът се влюби в това предаване. Така че раздялата болеше. Но си казах: "Карай, животът е движение. Въпрос на интелигентност е да пуснеш старото и да продължиш по нов път." А това „дете“ вече е пораснало и мога да му пожелая само успех.

В „Стани богат“ през последните години сякаш твърде много от началните въпроси са по-скоро шеговити, елементарни, под предишното ниво на предаването. В „Голямото преследване“ необходимите знания на участниците дали ще са по-близо до „Кой предмет се използва за палене на огън?“ с три от отговорите от типа на „сух суджук“? Или до „Какво животно е Мусташ, „боецът“ от Наполеоновата армия, спасил знамето на своя полк при Аустерлиц?“?

Аха, радвам се, че помните Черния пудел, верен войник на Наполеон. Името му е станало вече нарицателно за храброст и е чест да те нарекат „Мусташ”! Не е само пуделът, през всичките тези години извадихме стотици страхотни въпроси, които вълнуваха обществото, на другия ден хората още ги обсъждаха. В „Голямото преследване” голямата разлика със „Стани богат” ще е в динамиката. Всичко ще е много по-бързо. Плюс нещо невиждано досега в българския телевизионен куиз ефир – пряка битка на знания между Играч и Преследвач. Ау, надявам се на битки, които ще се помнят дълго, като тази край градчето Славков (нищо общо с Батето) край Бърно. Всъщност това е екс-Аустерлиц, където наистина е имало титаничен двубой между Наполеон и Кутузов. В „Голямото преследване“ знанията са издигнати в култ. Затова този път няма да съм сам. Ние търсим не просто участници, а големите умове сред нас. Обществото ни има нужда да ги види. Приемам като своя мисия да ги открия и да запозная българските зрители с тях. Преследвачите вече са ясни и са много интересни персони всеки един от тях! Направо са „А“ отбор, Висша лига! Разпознаваеми в цяла България. Мартин Иванов или Черния рицар: победител в „Минутата“, 18 пъти шампион при Горанов, енциклопедия, „синя лавина“, автор на първата куиз книга в България за „Ливърпул“ и мой голям приятел. Любомир Братоев или Мъдреца: адски умен, начетен, хората се влюбиха в него в „Стани богат“ преди десетина години, немски възпитаник, организира религиозен туризъм. Пламен Младенов или Професора: един от най-силните куиз играчи в България, мерил сили и на европейско ниво, с много интереси и греещи очи. И Дамата ни Пика или Миглена Драганова: три пъти победи в „Последният печели“, не се взима на сериозно, но е много интелигентна и умна. Нещо важно: ако аз ще водя и говоря, ако играчите ще играят за пари, истинският тест обаче ще е за Преследвачите - всяка вечер един от тях ще е подложен на истински изпит. Тяхното реноме ще бъде атакувано всяка вечер. Това са Преследвачите за първия ни сезон, после ще се решава дали ще са те или други нови герои.

Снимка: NOVA/Красена Ангелова

Ти си изключително разпознаваемо лице. Успяваш ли да се контролираш на публични места – например да не си бъркаш в носа или да не псуваш сочно на стадиона на мач на любимия ти ЦСКА – за да „не бъдеш лош пример“?

Напипа един от големите ми проблеми. Всъщност аз съм като всички останали хора, със своите плюсове и минуси. „Славата” ме научи и на отговорност и затова наистина внимавам с общественото поведение.

А случвало ли се е да те объркат с друг известен човек?

Веднъж Къци Вапцаров ми звъня от гръцката граница да ми благодари, че минал бързо-бързо, заради това че са го объркали с мен. А тия дни пак той пусна свежо постче, че досега често са го бъркали с Ники Кънчев, но за първи път с Бате Енчо. Написах отдолу, че и мен често ме бъркат с... Ники Кънчев.

Коя ценност би пожелал на обществото ни да си пробие път сред актуалните в момента материално благополучие, известност, сила (често и само физическа) и власт? Знанието, креативността, състраданието, друга?

Със сигурност знанието е сила. Светът днес може да постави на изпитание абсолютно всичко. В морето от факти и събития много хора не успяват да ги поставят в правилния контекст именно поради липса на знание. Основата на знанието е образованието. Не случайно е казано от по-мъдрите от нас: Напред, науката е слънце! Другите ценности, които изповядвам, наистина са състраданието, съпричастността и по-скоро солидарността. Да протегнеш ръка на някой в нужда, дори без да го познаваш, без да си го виждал, е велико чувство. В последните години доста работя в това направление.

Мартен на концерт заедно с татко си Калин Владев (вляво) и Калин Петров от “Акага” и организатор на “Караагач он саунд”. Децата от Караагач за втора поредна година правят и продават гривнички за техни връстници в нужда. Тази година от продажби и благотворителни кутии са събрани 1600 лв.

Да, ти си изключително ангажиран и оказващ помощ на болни деца, деца аутисти – и то не като просто споделяш постове за набиране на средства с призоваване за подкрепа. Общуваш с тези семейства, запознаваш се с проблемите им отблизо и съдействаш с много повече. От какво друго – освен пари – се нуждаят те, как може да бъдат подкрепени?

О, да! Тези хора се нуждаят, разбира се, от средства. „Шерването” е копи пейст и не работи тук. Личи си, че си го направил между другото – докато правиш нещо съвсем различно. За солидарността трябва и личен пример. Да, запознавам се с тези семейства, защото иначе мога да подведа хората. Защитавам доверието им в мен. Иначе тези хора имат нужда от усмивка дори, от подкрепа. Преди 20 дни организирах заедно с Калин Петров от „Акага” семейство Владеви от Бургас, на които помагам заради техния малък герой Мартен, който е аутист и не може да говори горкият, а само ръмжи, да отидат на Рок феста „Караагач” край Китен. Мартен е танцувал цяла вечер с другите деца, кефил се е на „Остава” и на другите артисти, поканили са го даже на сцената... Бил е мега щастлив и усмихнат цяла вечер! Какво повече можем да искаме?

Някога идвало ли ти е да направиш необичайна промяна във визията си?

Преди 3 години заради идеята се подстригах нула номер. Реших да се видя и така. Но... телевизията обича консервативните неща. Пък и съм от този тип водещи, които не разчитат на руси кичури, а на други качества.

Дъщеря ти Мари-София скоро става на 14 – кротък пубер ли е или вече успява да те изкара извън нерви с типични тийнейджърски постъпки?

Не, тя не е типичният тийн. Много е спокойна, но, разбира се, се вълнува от момичешки неща, тайни, разговори.

На какво последно те научи?

Тя в последно време ми е личното „Джи Пи” у дома. Много ме успокоява, вижда перспективата, помага ми да се концентрирам.

Догодина ще станат 30 години, откакто работиш в Дарик. Това са грубо около 29 000 часа водене по радиото. Много обичаш работата в своето радио шоу, но не се ли е натрупала вече рутина, умора, липса на предизвикателство? Какво може да те откаже? Или планираш до последно да водиш в радиото?

„До последен дъх, до последен зов” – така ли пееха любимите ми „Тангра”? Хах, ще видим! Радиото е друга магия, друга бира и друга мая. Въпреки че журналистиката е една и съща.

Кого винаги си искал, но още не си успял да интервюираш в Дарик?

От българските ми музикални герои мога да се потупам по гърдите – всичките са минали през студиото ми. От Лили Иванова и Емил Димитров, и „Щурците“ до най най най-новите „идоли” и „гласове“. Но има няколко човека, които бих поканил. Да почовъркам: Боян Папазов заради сценария на „Всичко е любов” и ярко изразения бунт там на малкия човек; Борис Христов заради великата му поезия и най-вече заради любимата ми книга „Честен кръст”.

Кога последно в предаване си казал смешка, която на момента ти се е сторила сууупер яка, но после си осъзнал, че всъщност е глуповата или дори обидна, и си съжалил?

О, да и тук ме хвана! Новите времена донесоха и нови норми за хумор. Шеги със сексуален подтекст, други квалификации на расов или друг принцип гледам да ги избягвам.

За какво би заменил цялата си кариера като журналист и водещ?

Знам ли, какво давате? Каква е офертата ви? Преследвачите в „Голямото преследване” често ще изкушават играчите с високи оферти...

С Анди Джеймс от Five Finger Death Punch (една от най-любимите му групи)

Роден си в Червен бряг, огромен фен си на ЦСКА, учил си в Москва, кубчето в логото на Дарик е в червено – този цвят явно е маркирал голяма част от живота ти. Има ли нещо в червено обаче, което изобщо не е „твоето“?

По-скоро имам много сини мои неща. Морето е едно от тях. И небето. Много обичам да ги гледам и двете.

С Калин Врачански и Любо Нейков ще пиете ли някой път заедно по питие в родния и на трима ви Червен бряг? Или пък вече сте го правили?

По-често с Любака, с когото сме големи дружки. Той е много моята кръвна група човек. Да не говорим какъв огромен талант е! А и той е роден в едно малко, мъничко градче...

За мачове на ЦСКА хващал ли си басове?

Мдааа, хванах бас, че ще отстраним „Сейнт Патрикс”, въпреки че загубихме първата среща в София. Вярвам в отбора си, въпреки лъкатушенията. Няма как без тях. Животът стана сложен, дори и за футбола. С „Базел“ първият мач беше велико червено изживяване.

Кое човешко изобретение би премахнал?

Със сигурност не бих пипнал сексуалната революция, хах. А сериозно: много се кефя на мейлите. Тези малки невидими мишчици, които тичат през мрежата от мен към теб, от Хикс към Игрек, е най-най-великото човешко изобретение. Чакам обаче и лекарството срещу рака. Супер несправедливо е да си тръгнеш така от този свят.

Какъв е проблемът ти с крем карамела, че не го понасяш? Соц спомените, които навява ли, трептящите му движения при сервиране ли, или?

Проблемът ми с крем карамела е сериозен, хах! Не се обичаме с този пич и това. Не се открихме някак си. Тия треперливи движения на желето в чашката, мдааа, не се забравят...

А какъв е десертът, с който, ако те почерпим, е гаранция, че ще ти станем симпатични?

С тези умни въпроси отдавна ми станахте симпатични. Черпя ви с един финален „чейс”. В The Chase финалното преследване е еманацията на предаването, баш десерта, черешката на тортата.

Нещо, което би искал да споделиш за финал?

Подкрепете ме, уважаеми зрители – включете се в „Голямото преследване“ всяка делнична вечер от 18 часà, от 5 септември по NOVA!

Интервю на Милен Антиохов