Станислав Сланев – Стенли: Върнах си усещането за музика

Срещнем ли някъде изписани следните фрази и думи: „Пътят към храма“, „Обсебен“, „Стар парфюм“, „До последен дъх“, в главите ни автоматично зазвучава гласът на Стенли. Уникален глас, който може да бъде разпознат винаги и от всеки! През 2019-а, след 17 години пауза, Стенли ни зарадва с новия си албум „Чужди тела“, а съвсем скоро – на 13 октомври – в Зала 1 на НДК ще можем да го слушаме и на живо. Както пък ще прочете в разговора ни с него – още по-хубаво е, че той вече има и няколко готови нови песни! Стенли разказва и как създава музиката си, за големия си проблем при ходенето на риболов, за забележката с нулев ефект към дъщеря му и дали обича да свири и пее в компания. И не само:

За последните 32 години имаш 5 собствени „деца“ – самостоятелни албума. Кой от тях прилича най-много на Стенли?

Всеки си прилича на Стенли, защото са отделни периоди от живота ми – аз съм ги писал тези песни, това е част от мен, от настроенията ми през определените години. Но може би „Как се казваш“ (1994) за мен ще остане един от най-силните ми албуми.

Пускаш ли си предишните неща?

Много рядко слушам моя музика. Имам песни, които не съм ги слушал от много години, а някои много ми харесват и до ден-днешен. Разбира се, намирам си много грешки. Обикновено слушам новите си неща. Не обичам да слушам моя музика. Даже повечето моменти в компания не им позволявам да пускат моя музика, но се случва. Некомфортно се чувствам – всички слушат песента и аз се чувствам неловко. Но е приятно като усещане, че хората се сещат за песните ми през годините.

Има ли нещо, за което си си казвал – „Ако това го постигна в кариерата си на музикант, ще мога после спокойно да се пенсионирам“?

Не, няма. Обаче има моменти, когато слушам някоя песен, която не е моя, и си казвам – защо не съм я написал аз тази песен. Имам много такива случаи. Даже и български песни – една от тях е „Приказка“ на група P.I.F. И някои песни на D2 – старите; с „Легендите“ изпълняваме част от тях и винаги с голямо удоволствие ги пея и се радвам на Митко Кърнев, че ги е написал – такива хубави песни!

Няколко различни автора са писали текстовете за теб, а сега, в „Чужди тела“, музиката е от Благослав Анастасов. Как тогава накрая песните ти звучат толкова в стил „Стенли“?

„Чужди тела“ е единственият албум, в който не съм писал аз музиката. Благослав Анастасов от Hayes & Y я написа, но аранжиментите съм ги правил аз. Голяма част от тях, разбира се, с Благо и със Светльо Къслев. И така ги направих, че да звучат в моя стил. Затова е. Много е важно към аранжимента на песента да се подходи много внимателно. За мен това е много важно в музиката. Защото една песен може да звучи по много начини. Правя я да звучи по моя си начин – както аз я усещам.

Имаш принос и в създаването на песни на съпругата ти Людмила Сланева - Локо, на Ирра, на „Остава“, както и разбира се, „Тангра“ и „Спринт“. Коя е песента за друг изпълнител, в която си участвал и много харесваш, а не е достататъчно популярна?

„Поля от слънчогледи“ на „Остава“ - макар че тя стана доста популярна. До ден-днешен я изпълнявам с моята група, макар и в по-различен аранжимент. На Людмила Сланева, съпругата ми, съм правил песни – „Под дъгата“ също е много хубава. Да, има хубави неща, които съм оставил странично от моите проекти. Със „Спринт“ не бих казал – там имам няколко песни, с които, за съжаление, не се случи нещо интересно. Със „Спринт“ по-скоро ми е периодът 2 години работа в Русия, иначе като музика не бих казал, че имах някакво участие като композитор. Иначе текстове – аз не пиша. Много внимателно подхождам и се насочвам към автори, които са проверени и са правили текст за мен. Разбира се, текстът минава доста поправки в процеса. Като се започне още от албума „Пътят към храма“ с Наталия Симеонова – тя написа тогава текстовете на целия албум. В „Как се казваш“ всички текстове са на Ваня Щерева. Някои са на Людмила. В последния ми албум – на Дани Рашев, на Александър Петров. Александър Петров е единственият човек, на когото не смея да пипна нито една дума, защото просто е гениален. Той ми е голям приятел - още от периода с „Тангра“ написа най-големите хитове на групата. От последния албум – песента „Чужди тела“ е по текст на Любо Киров. Първо, той е невероятен изпълнител. И второ – той пише прекрасни текстове. Скоро си говорих с него, каза ми, че има над 200 текста! Много от популярните песни, които ги знаем, малко късно разбрах, че той им е писал текстовете.

Със съпругата си Людмила Станева и дъщеря си Никол

Любо Киров 4 години те е ръчкал, за да направиш албума и ръчкането е имало ефект. Какво обаче е онова, за което би се дразнил да бъдеш ръчкан?

Зависи кой го прави. Аз с Любо съм приятел. Помагаме си взаимно за много неща. Той беше човекът, при когото отидох в началото – когато още имах макетите на „Чужди тела“ и обсъждахме и текстове, и т.н. Много от текстовете на другите автори Любо ги поправи и станаха, както на мен ми се иска. Разбира се, поправките бяха съвсем малки, но се оказаха много точни! Да, аз не издавам албуми всяка година или през година. Последните години имах може би някакъв проблем, не знам, но не се чувствах творец. Просто усещах, че това, което правя като макети, не е това, което ми се иска. И затова помолих Благо да напише две от песните за албума. Като ги чух, му казах да напише целия албум, при което той се зарадва и каза, че за него е чест. И така се получи. Но сега, в момента имам няколко нови неща, явно си върнах усещането за музика – точно тази, която искам да правя в момента. Тя е доста различна, с много електроника – искам в момента точно това да правя, не искам да се повтарям с неща, които съм писал през годините.

Значи, за разлика от „Чужди тела“, следващият ти албум ще го чакаме по-малко от 17 години?

О, да, да. Аз вече имам около 5 нови неща. Някои от тях не са пускани, някои се завъртяха - като „Електро“. В този стил ще бъде албумът – повече електроника, повече звук, който на моменти е като от 80-те години.

Казвал си, че на групите най-силните им периоди са в самото началото. Защо, не се ли отразява положително при творенето на музика, след като помъдреят и натрупат житейски опит?

Човек тогава мисли малко повече и нещата започват да не се случват така истински. Когато е по-импулсивно и по-лудо, мисля, че се получават шедьоври.

Сядал ли си да бачкаш по нова песен леко насила, защото трябва, без да чакаш вдъхновение?

Да, случвало ми се е. Особено безгрижни лета, на морето. Аз и в момента съм на морето, тук на къмпинга на Арапя. Обикновено лятото стоя по два месеца на къмпинг. Ето, взимам китарата и започвам да си мисля някоя песен. Но не става. По-скоро се получава спонтанно. Общо взето повечето от нещата съм ги писал ей така, в компания. Макар че аз избягвам да свиря и да пея в компания – това ми е най-омразното. Но ми се е налагало – ако има някоя китара, някой пее и свири – аз да го помоля да ми я даде за секунда, защото точно в този момент ми идва някоя идея. Не цяла песен, аз много рядко правя цяла песен от начало до край. Или припев първо измислям, или нещо, което прослушвам на следващия ден, изтривам, допълвам. Правенето на музика ми е било винаги по-важно и по-интересно за мен, отколкото пеенето.

Ако можеш да се върнеш назад във времето, кое би променил или премахнал в своята кариера на музикант?

Може би нямаше да направя чак такива големи паузи. Една от големите ми паузи като творец е след 94-а, когато издадох „Как се казваш“ – до 2002-а с „Обсебен“. Това е страшно голяма пауза, която не е добре – хората забравят за тебе. Може би не съм положил достатъчно амбиция – макар че тази дума за мен е много чужда – да продължа да правя музика. Това е страшно голяма пауза за един музикант!

И то в момент, в който ти тогава беше много популярен.

Знаеш ли, тогава получих две поредни награди за певец на годината, имаше рок списание, гилдия, доста журналисти бяха гласували тогава за албумите „Как се казваш“ (1994) и „Пътят към храма“ (1992)... Като творец това те ласкае, правиш нещо, награждават те за него – но след това се получава нещо много странно – че в крайна сметка ти нямаш работа, стоиш си вкъщи и се отчайваш... Може би това разочарование е основната причина за тази пауза.

Таиш ли гняв в себе си към нещо или някого?

Хм, гняв не. Има неща, за които леко съжалявам. Това е далечната 86-а година, в която напуснах група „Тангра“. Причините са лични – пет човека в групата, различно мислите, голяма разлика в годините... Щеше ми се да продължи този период, аз имах идеи за нова музика след песните „Бъди, какъвто си“, „Оловният войник“, но общо взето ми се казваше „Няма проблеми, но сега не е моментът за издаване на нова музика“. Ето за тия моменти съжалявам много – че не съм бил може би по-настоятелен. Защото можеше да има продължение с тези песни, хората го чакаха това продължение. Групата се разби тогава, те заминаха в чужбина да свирят по заведения, а аз не пожелах, защото никога не съм предпочитал да пея чужди песни, кавъри. Те предпочетоха това, защото имаше и други причини, бяхме се изморили от времето, от проблемите, които имахме, за които съм говорил и преди – като външния ни вид. Такова е било времето, не бяхме свободни. Аз още като ученик слушах групи като Bijelo Dugme – виждаш едни хора на крачка от теб как си правят каквато музика си искат и каквито текстове си искат, а тук нещата... Подрязаха ни крилцата.

От времето с група "Тангра" (Стенли е вторият отдясно-наляво)

Кое е най-странното, което си работил извън музиката?

Занимавах се с имоти. Имаше едно нашествие на англичани, изкупуваха имоти, та се занимавах близо две години с това. Мой приятел имаше такава фирма и така.

Какъв твой навик трудно се търпи дори от най-близките ти?

Настроенията ми, които рефлектират върху близките ми. Но донякъде го оправдавам, защото ние сме малко особени хора – хората, които се занимават с изкуство. Настроенията се сменят и не всеки от околните може да изтърпи тези настроения. Най-добре човек тогава да бъде сам, но когато има семейство, нещата са по-различни.

При взаиомоотношенията с Людмила кое ти действа по-творчески – когато сте скарани или когато сте „цветя и рози“?

Когато сме в хармония, когато има настроение. Някои от нещата ми са от меланхолични настроения – но имах период, в който пушех ужасно много трева. Даже голяма част от албума „Как се казваш“ е писан точно под такова въздействие. По-късно вече, когато заживях с Людмила, тя ми каза, че или ще трябва тя да започне, или аз трябва да спра. Аз съм отнесен, в мой си свят и трябва да бъдем в еднакви светове или нещата не се получават. Това беше една от причините, заради които аз спрях. Спомням си в началото, когато Людмила дойде в квартирата ми – това тя ми го разказа, аз нямам точен спомен – ми каза: хладилникът ти беше празен, само направени цигари имаше на шкафчето ти. И от сутринта се започваха. Общо взето по цял ден „летях“ и бях в малко странно състояние да ме търпят хората. Но пък тогава имах такива моменти, че съм правил много хубави неща като музика. Разбира се, те са едни от най-некомерсиалните ми песни, от периода им преди Людмила. Тези песни не са пускани и до ден-днешен по радиата – като „Път към нищото“ и още някои песни от албума „Как се казваш“, пък и след това. Просто трябваше да го направя и го направих. И съм благодарен на Людмила за това!

Дъщеря ви Никол е на 20. Кое е последното ти хубаво преживяване с нея – като баща и дъщеря?

Преди два дни ми се обади приятел от Шкорпиловци да се видим и двамата с Никол отидохме от Арапя за един ден там. И през целия път си говорихме – на отиване и на връщане! А тя общо взето е постоянно със слушалки с компютъра в колата и тук на караваната и е малко трудна комуникацията. Но ето, имах възможност да си поговорим. Изкарахме и една чудесна вечер – тя беше с наша компания, на моя приятел, възрастни хора, после ми каза, че ѝ е било страшно интересно, защото слушала интересни неща. Много ми се иска да бъда приятел с нея и мисля, че донякъде успявам.

С дъщеря си Никол

И понеже е на 20, сигурно се случва и да си повишавате тон, нали?

Ами да, много често ѝ правя забележка за този лаптоп, защото постоянно е с него и това не е нормално – с тия слушалки да слуша музика по цял ден. Постоянно ѝ правя такива забележки, но общо взето няма ефект – нулев е, нулев.

Споменавал си, че почти не слушаш музика вкъщи. Къде тогава си пускаш – в колата ли?

Да, в колата в повечето случаи. Обичам, като пътувам, да слушам една от любимите ми групи – Rush. Иначе в компания съм леко досаден – не мога да слушам някакви песни, които не харесвам. А пък сме седнали да се веселим, да пием и някак си настроението не е това, като слушам неща, които са много гадни. Общо взето ги карам да сменят музиката. Ето, това е едно от нещата, които не харесвам в себе си – че се налагам. Малко егоистично, но предпочитам да слушам музика, която аз харесвам.

И коя е много гадната музика, която не искаш да слушаш? Бон Джоуви?

Да, донякъде може би и това. Има определени стилове, които слушам. Има и стилове, които ужасно мразя и не искам да чуя и два тона, а някои искат точно това да слушат – нови течения, които рапират само и това е. Отдавам го на годините, те като са млади – слушат друга музика. Друг път слушат хеви метъл, което също не е моят стил. Аз съм от периода на хард рока – групи като Лед Цепелин, Дийп Пърпъл, Блек Сабат и така. Разбира се, аз не слушам през всичките години тази музика, но просто с такава започнах и ми остана любима като стил.

Ако сме в компания със Стенли, коя група няма да сгрешим да му пуснем, освен споменатите дотук?

Симпъл Майндс! Много любима група, от 40 години ги слушам.

А коя музика може да се изненадаме, че Стенли я харесва?

Един от любимите ми изпълнители е Morrissey и аз обичам да слушам точно тази меланхолична линия и си почивам страшно много на това.

Досега нямаш песен с текст на английски, нали?

Да, но общо взето това е езикът на музиката и тя звучи много по-различно. На български се пее трудно и не всеки певец може да пее на български добре – чувал съм хубави текстове, хубава мелодия, но неизпяти добре на български. Много държа на текстовете си и чисто музикално да звучат съгласни-гласни... Не всеки текст става за песен, трябва да има рими, много неща трябва да се случат и за всяка песен са много индивидуални. При мен процесът е – първо музика и след това текст. Винаги е било това, винаги. И държа страшно много всяка една сричка да бъде точно, както съм направил мелодията и това е големият проблем за хората, които пишат текстове за мен – защото е доста трудно това да се спази.

Обичаш да ходиш за риба. Как използваш това време по отношение на твочеството – изцяло разпускаш от музиката или пък на пълно спокойствие си доразвиваш идеите за песни в главата?

Голям проблем ми е, като тръгвам, даже преди няколко дни бях на река Караагач и пак ми се случи това... Отивам за риба и сутринта – някаква ужасна, тъпа мелодия ми се набива в главата! И се побърках целия ден! И най-ужасното е, че, ако не кълве, просто можеш да полудееш тогава. И какво ли не правя, за да се махне тази мелодия, но не – тя стои в главата и ме побърква целия ден. Ето това е нещо много лошо при мен.

А какво правиш с рибата, ако кълве?

Преди малко хванах едни огромни кефали – кило, кило и двеста – и ги направих на скара и станаха много, много хубаво. Аз обичам да ловя, да чистя рибата, да ям.

Какво друго обичаш да готвиш?

Много обичам скара и правя много добре месото. Обичам мусака да готвя, нормални неща. Не съм някакъв кулинар, обаче особено тук, като е безгрижно два месеца, морето е пред мен и си експериментирам – така денят минава по-добре и ми е много приятно.

Нещо, което да споделиш за финал?

Искам да си пожелая на 13 октомври концертът ми да бъде много добър! Това е първо такова голямо събитие за мен – досега не съм правил самостоятелен концерт в Зала 1 на НДК. Много се радвам, че Нова телевизия проявиха интерес към моята личност, те ще са ни медийни партньори и ще снимат концерта. Искам да благодаря и на Столична община, а най-вече на Мирослав Боршош, заместник-кмет по културата! Ще изляза с моята група, много се вълнувам, предстои наистина много, много интересно събитие!

Интервю на Милен Антиохов