Свилен от „Остава“: И най-глупавият човек ще разбере, че не може да живее без музика и без изкуство

Свилен Ноев е лицето и креативната сила на една от най-ярките и разпознаваеми български групи през последните... ухаа! – вече точно 30 години! „Остава“ успява да остане под прожекторите и заради огромната подкрепа на публиката си – и ако сте пропуснали да ги видите на живо през последните три месеца, имате още два големи шанса: на 20 септември в Пловдив и на 7 октомври в София. Въпросното „30“ е и поводът да поговорим със Свилен за неточно чутите текстове, тавана за творене, Друнчо и татко му, пържените яйца, габровските шеги и комплиментите:

Коя е песента на „Остава“, която едва след години си започнал да оценяваш?

Преди време мислех, че хората не харесват песента „Моно“. И дълго време не я свирехме, после се оказа обратното. Същото беше и с „Мъничко човече“. Сега е така с „Мама“ - има хора, които я нахейтиха заради различния текст, но постоянно виждам непознати хора, които ми казват, че много им харесва.

Последно на концерт на коя българска група беше като фен?

Ходя на млади групи доста често. Innerglow гледах скоро, след това Dead Man’s Hat, на Михаела Филева, а Jin Monic и Jeremy? съм ги гледал десетки пъти.

Наскоро в интервю тук – на въпрос коя българска песен би искал той да е правил – Гурко от „Анимационерите“ отговори с две ваши - „Merci Beaucoup“ и „Baby”. Сега искам да те попитам същото – и би могъл да му върнеш „жеста“. Или пък да отговориш както си искаш.

Прочетох го, беше много мило от негова страна. Скоро го видях и му казах, че за мен той е като брат и дълго време в по-младите ни години бяхме постоянно заедно и двете групи много си влияехме. Бих се изкефил да съм написал „Електро“ или „Плюс“ на „Анимационерите“.

А каква е песента, която много би искал да напишеш, но не си имал времето или куража?

Имам идеи за дуети, които ще направя другата година, надявам се. Искам да вкарвам всякакви инструменти в музиката си, харесвам народна музика, всякакви джаз експерименти, пънк, поп.

Щастливо женен си, обичаш да изкарваш много време със семейството, със сина си. Прокрадва ли се понякога обаче страх у музиканта в теб, че с такъв живот може да се „успиш“ и че ти е нужна повече драма, за да твориш?

В моя живот музиката е наравно със семейството ми и Невена знае, че не мога да живея, без да правя музика.

Къде се скриваш, за да твориш, когато си у дома? Надявам се да кажеш нещо по-ведро от „в тоалетната“?

Имам таван, където свиря и мисля, и си записвам дема. Текстовете стават навсякъде, но отнема време да узреят.

Последните 11 години, откакто се роди синът ти, натрупаха ли ти се идеи за детски песнички?

Имах идея за книжка с приказки, които си измислях, като го приспивах. Всяка вечер му разказвах поучителни или забавни истории за едно дете – Друнчо. Той се заливаше от смях, когато баща му ставаше за смях.

За кое нещо изобщо не си заслужава да напишеш песен?

За болести и войни няма да пея. Не искам хората да възпяват гнусни неща.

Винаги сте имали интересни текстове - но имало е момент, в който ти самият чуваш ваша песен и си казваш - ха, какво ли съм искал да кажа тук с текста?!

В началото не знаех за какво пея, просто ми харесваше да пиша изречения по мелодията. “Ще дойдеш ли с мен?” е от първия ни албум и доста време ми отне да разбера за какво пея.

Снимка: Добрин Кашавелов

А коя е фразата от ваш текст, която е най-неточно чута от феновете?

Има една фраза от текста на „Ние сме волни“, която е „И ти, любима, ела, не се бой”. Половината ни приятели го чуват „И ти, любима, ела на запой”. Иначе има доста смешни неща, които съм чувал. Александър Марбург, който е 50% германец, чува в текста на песента „Стоп“ - “Видипус”, а то е “Невидим пулс”, но той е чужденец и му е простено.

Казвал си, че си попивал всичко като музика, за да си изградиш нужната култура в тази област – и си слушал от траш метъл до поп. Кое обаче е онова, което не би искал да ти пусне шофьор в таксито или да чуеш на партито на рождения си ден?

Има един гаден БГ стил, който е нещо като чалга рап – не искам детето ми да го чува. Чалгата е ясна. Не съм фен на хард рок, но харесвам много Metallica.

А какво слушаш, за което никога не бихме се сетили?

Post Malone, Harry Styles, Rage Against the Machine, Beastie Boys, Underworld.

За теб „претенциозен“ е комплимент – имаше го в друго твое интервю. „Претенциозна музика“ за вашите песни ли е това, което би искал да чуваш като оценка?

По-скоро ни беше набито в главите, че правим претенциозна музика, може би заради гласа ми и различните текстове. Аз не виждам нещо чак толкова претенциозно – инди рок с доста поп елементи.

А кой е онзи комплимент, който за теб не е бил никакъв комплимент?

Музиката въздейства много интересно на хората и понякога получавам такива комплименти, които ме карат да се притеснявам. Но не обичам да ми казват „Новата ви песничка е супер” - звучи ми омаловажаващо труда и леко обидно.

Роден си в Габрово. Майтапят ли те за подрязването на опашките на котките, за това, че не боядисвате стените, за да не ви отесняват стаите и за други габровски особености?

Мисля, че габровските шеги са гениален трик градът ни да стане популярен. Хората в Габрово са много добри и работливи и голяма част от тях не сме скръндзи. Смея да кажа, че тази година концертът ни на карнавала в Габрово беше пикът на досегашното ни турне.

Снимка: Мариана Петрова

Как се отнасяш към това да черпиш другите, да даваш пари назаем или с други думи – коя е най-габровската ти черта?

Много мразя да ме карат да пея, като се забавляваме някъде на маса. Габровците имаме странно чувство за хумор, което често не се разбира, но имам определен успех.

Кой е най-неподходящият начин, по който някой ти е поискал автограф?

На всякакви места съм се подписвал: салфетки, дрехи, билети, тяло.

Ти самият от кого много би искал да имаш?

Искам автограф от Елвис и Чарли Чаплин. Иначе искам да си поговоря с Деймън Олбърн от Горилаз и Блър, Строукс, Нешинъл. Харесвам Григор Димитров като спортист, Ивет Лалова също.

Какво следваш в социалните мрежи?

Следвам музиканти, които са ми идоли. Много ми е интересно и защо кухи хора имат толкова последователи, но явно има причина.

Снимка: Добрин Кашавелов

Поради какво ънфрендна (премахна от приятели) последно някого във фейсбук?

Махам прости хора, които пишат конспиративни теории за първолаци, не вярват на много по- умни хора от нас, не обичам да плюят мои приятели.

А кой е най-дивият спор, в който последно участва във фейсбук?

Не споря с непознати във фейсбук, защото е безмислено. Много мразя, като пишат гадни неща за мен, и често разбирам, че понякога много дразня хората, дали с гласа си, с песните, с поведението си, но всеки си има (или няма) вкус.

Преди две години и половина сподели в предишно ни интервю, че се учудваш как така за цял живот не си се научил да готвиш нещо различно от пържени яйца. Сега какво е положението?

Положението е същото, пробвал съм да готвя други неща, но не ми е интересно. Обичам вкусна храна и качествен алкохол, но готвенето не ме успокоява.

Е, като си сам с детето, какво му готвиш?

Пържени яйца. Той ми знае способностите и не иска от мен да съм Шеф Ноев. Смесвам мляко с корнфлейкс много добре.

Синът ти какво умее да прави по-добре от теб?

Синът е много напред с хумора, много е забавен и пее доста добре, но още не му се занимава с музика. Сега е на кубче на Рубик, компютри, youtube. Вече говори страхотно английски и се надявам да започне и втори език.

Кога последно се почувства горд като баща?

Смешките му, свързани с всички наши роднини и приятели, са много добри. Иначе изкара шестици на двете матури и на изпита по английски.

Последните години в световен план се случиха какви ли не събития, сякаш остава само да дойдат извънземните. Каква е твоята прогноза за следващата световна драма?

Ако ковид затихне и войната спре, се надявам хората да започнат да харесват повече изкуство и да не мислят само какво да ядат и какво да си купят. Това е утопия, разбира се, но дори и най-глупавият човек ще разбере, че не може да живее без музика и без изкуство като цяло.

Сега, от гледната ти точка на вероятно помъдрял човек, има ли нещо в професионалната ти биография, което би „изтрил“?

Единственото нещо, от което нямах нужда досега в живота си, е казармата. Това е най-гнусният период в живота ми. Иначе не се срамувам от нито една от песните, в които съм участвал.

Ако в следващото правителство има Министерство на младежта и инди рока, а ти си избран да го ръководиш, каква политика ще наложиш?

Ще променя много закони, свързани с музиката, която се излъчва в радиото и телевизията. Авторските права трябва да се събират от всички места, където се пуска популярна музика и т.н.

Коя група смяташ, че е точно обратното, абсолютната противоположност на това, което сте „Остава“?

Нямам отговор. Уважавам музикантите, професията ни е тежка и често неблагодарна. Надявам се някой ден повече хипстъри да започнат да ни харесват. Ако нещо е обратно на „Остава“, това е тъпа мелодия и глупав текст – надявам се.

Нещо, което искаш да споделиш за финал?

20.09, Античен Театър. 07.10, в НДК, Зала 1. Това са дати, които ще бъдат много важни за нас. Преди 10 години - на “20 години Остава“ в Маймунарника - 2200 човека спасиха групата. Надявам се сега публиката пак да ни даде много сили.

Интервю на Милен Антиохов