Владо Пенев: Аз съм много лесен за разсмиване човек

Ако сте родени съвсем наскоро, вероятно имате нужда да ви представим подробно актьора Владимир Пенев. Ако е така обаче, вероятно още не умеете да четете, така че ще си спестим излишните думи. Преките ни впечатления са, че той е човек с успокояващо, почти терапевтично присъствие, че където и да се появи, в каквато и роля, се „усеща“, „тежи“ и му вярваме тотално. Но все пак не знаехме къде си държи наградите, какъв е най-големият му ужас и кой му е направил последно хубав комплимент за брадата, та го питахме:

Какво си обеща за новата година?

Обещах си да си почивам повече и да имам много повече свободно време, в което да мога да чета, да гледам филми, да се разхождам, да не правя нищо. И се оказа точно обратното. Още с настъпването на новата година поех нови ангажименти, имах и стари и така ще бъде през цялата година, за съжаление. Но какво да направим? Не се оплаквам, това е част от професията ми и аз се чувствам стабилен и в кондиция, точно защото имам работа. Най-вероятно, ако нямах работа, щях да се потискам доста повече – но така или иначе не си изпълних обещанието да си почивам.

Колко най-много текста за пиеси е трябвало да помниш едновременно?

Оо, имаше сезон... деветдесетте години някъде, имах 18 пиеси с гигантски текстове, а не просто с малки роли да кажа по пет думи и половина. Огромни текстове. Осемнайсет! Не знам, беше много трудно. Но тогава – млада памет и помниш много.

Това сигурно избива нанякъде, какви са "страничните ефекти"? Говориш несвързано в личния живот? Бълнуваш? Или?

О, да! Значи ефектът от тия много текстове, които трябва да науча, рефлектира върху това, че аз много трудно помня имена на хора. Ужасно трудно! Понякога знам, че познавам човека, знам даже откъде го познавам – и не мога да му кажа името никога. А може и да сме много близки. Просто изтрива ми се от паметта името на човека, ако не го срещам всеки ден и не е пред мене. А вече и физиономията му забравям, ако не се срещаме дълго време. Съжалявам. Но вече искрено си казвам, когато видя някой и гледам глупаво, казвам „Съжалявам. Аз не си спомням, не е ваша вината. Припомнете ми откъде се познаваме.“.

Ако трябва да избираш никога повече да не се занимаваш с едно от трите: кино, театър, телевизия, от кое ще се откажеш?

О, не! Няма да се откажа от нито едно. Не може. Или от трите заедно. Това са три съвсем различни проявления на тази професия, която не е професия за мен, това е удоволствие и аз не бих искал да се лишавам от нито едно от тия неща.

Кое би ти подхождало повече в един паралелен свят - директор на болница или висш полицай?

Ми, нито едното, нито другото. Аз не мога да имам друг живот. Моят живот е на актьор и моят живот е да сменям персонажите и да сменям животите, а не да живея един постоянно. Ако въобще съществуваше такава опция – аз кандидатствах и ако ме бяха приели, щях да стана археолог. Това беше моята мечта. Алтернативата на актьорството.

Снимка: Радослав Делийчев за @kristal.thebrand

Къде си държиш всички награди от театъра?

Държа си ги вкъщи, в едно пространство, едно като поличка, като рафт. Те се събраха наистина много. Може би е характерно това, че зад тях има огледало и изглеждат, че са двойно повече (смее се).

Гледаш ли си ги понякога, когато си в някаква "дупка", за да се почувстваш по-добре?

Наградите са хубаво нещо, разбира се, това е оценка за труда ти. И е хубаво, когато ги получаваш. Аз съм много горд с моите награди и не само тези, които са за театър или за кино. А и с тези, които са за това, че аз съм човек, който се опитва да бъде полезен на обществото по най-различни начини – участвам в благотворителни инициативи, имам всякакви ордени, медали, включително съм почетен гражданин на София, имам орден „Св. св. Кирил и Методий“ - огърлие, което е най-високата му степен. Така че това са неща, които са обществено признание за значимостта ти, за труда ти, но по никакъв начин те не ме спасяват от лошо настроение или там някаква дупка, в която изпадам. Когато изпадам в дупка, обикновено, за да изляза от нея, не си галя наградите (смее се), а се опитвам да работя. С работа и с труд се преодоляват тези неща според мен.

Има ли роля, която би отказал?

Да, аз съм отказвал много, когато физически нямам време, не мога да смогна. Но има и някои неща, с които не се свързвам по никакъв начин. Които са морално извън моите представи, не са част от работата ми, не бих желал да ги направя и не ги правя.

Имаш много сериозен опит с дублаж на актьори – като Арнолд Шварценегер в "Командо" и Сталоун в "Рамбо" 1, 2 и 3, но и много други известни актьори, като повечето са мъжкари и красавци. С кого от тях би искал да участваш в обща сцена и с кого – в никакъв случай?

Сега, това, че аз в момента съм толкова дебел, с бяла брада и изглеждам по този начин, хич не значи, че и аз не бях красавец навремето! Аз също съм бивш секс символ и така... Тренирал съм и аз, не бях във формата на Шварценегер, но имах достатъчно добро тяло, за да ме снимат и гол дори. Бих искал да работя с всички талантливи артисти, нямам комплекс, че съм някакъв по-малък артист от когото и да било. Дублажите ме научиха на това, че всичко е постижимо и че в много от случаите аз мога само да съучаствам на големите изпълнения на актьорите, които дублирам и да бъда в полза с моя талант и с моето можене. А не да гледаме на тях като на нещо непостижимо. Всичко може да се постигне, стига да го поискаш истински.

Какво, което се промени с годините в теб, ти харесва и какво не?

Това, което ми харесва, е, че помъдрях, улегнах, станах по-сериозен, станах по-задълбочен в нещата, които правя. Не ми харесва, че физическата ми форма вече не е такава, но какво да направя, това също е част от реалния живот.

Снимка: Радослав Делийчев за @kristal.thebrand

Какъв е най-големият ти ужас? Как се справяш с него?

Много неприятно се чувствам от високо. Не обичам да стоя нависоко, но се опитвам да го преодолявам. И когато бях на Мачу Пикчу преди две години, това, че бях на открито, нависоко, че ме духаше вятър и че в друга ситуация бих се страхувал ужасно, там точно не се страхувах. И ми се струва, че го преодолявам... А, и сега на водопадите Игуасу беше същото.

А какво те разсмива най-лесно?

Всичко ме разсмива, даже несмешни неща. Аз съм много лесен за разсмиване човек. В живота ме разсмиват неща, на сцената ме разсмиват неща. Аз си мисля, че това е най-ценното и най-хубавото, да изкарваш деня си с усмивка и да даряваш усмивка на хората. По-хубаво от това няма.

Имаш много красива брада! Кога последно получи комплимент за нея?

Чуден случай – едно момиченце ме извика да отида при него, аз отидох и то с жест ме помоли да я вдигна, за да ми каже нещо на ухото. И ми каза на ухото: „Аз знам, че ти си Дядо Коледа!“. И това беше страшно хубаво, адски се зарадвах!

Какво трябва да се случи, за да я обръснеш? Би ли се хванал на бас, в който ако загубиш, да трябва да я обръснеш?

Аз брадата не съм я пуснал, защото много си я харесвам или защото мисля, че това е някакъв фетиш, важен за мен. Пуснал съм я за роля (б.а. - за постановката „Бащата“, но остава и за „Откраднат живот“). И сега, ако си я обръсна, ще ме глобят (смее се). Защото не мога да променям външния си вид. И когато мине това време, ще си я обръсна. Не държа на нея въобще. И не бих я сложил за залог за някакъв бас, защото този ми външен вид ме храни в момента.

Нещо, което искаш да споделиш за финал?

Ами, да сме живи и здрави! Да има хубава година! Аз да имам време за пътувания, защото за мен това е много важно, да ходя на различни места, да срещам различни хора. И да се забавляваме колкото може повече, това е също много важно – да живеем живота си с радост, а не мрънкайки, оплаквайки се и с усещането, че сме нещастни. Да се опитаме да бъдем щастливи. И да се обичаме – това е най-важното!

Интервю на Милен Антиохов