Бистра Иванова

От опит знаем, че става по-светло, когато тя е наблизо - Бистра е един от най-усмихнатите и деликатни хора, които познаваме. Но нека това не те подвежда - макар и на крехките 24, тя е твърда като стомана по отношение на каузите и идеите, които защитава, и разполага с нещо като радар кои от всички останали да пусне край ушите си.

Години наред следяхме снимките и коментарите й в нейния фотоблог Disarm You With a Smile, докато един ден не ни съобщи, че вече е пораснала и той някак не й е достатъчен. Това хем ни натъжи, хем ни зарадва, но не чакахме дълго да я срещнем отново - този път като активен доброволец в различни проекти. Най-много се пали за правата на мигрантите и повечето й усилия отиват там, но понякога се хваща и с по-забавни каузи - скоро беше в пресцентъра на първенството по ски в Банско, откъдето се завърна с автограф на Линдзи Вон например.

Последният проект, с който Бистра се гордее ама наистина много, е Пътеводител на новодошлите студенти в София - направи го с колегите си Кристиана Маринова, Лилия Ангелова, Димитринка Кючукова, Мария Чемишанова и Асен Величков и от него ще цитираме само едно: „Не допускай пораженческата мисъл Тук съм за малко, няма защо да полагам грижи и усилия - живей тук и сега!".

Освен онлайн малката книжка е във всеки софийски университет, а цялата информация в нея (как да се придвижиш от едно място към друго, къде да запишеш езиков или шофьорски курс, какво да правиш при обир или при смяна на квартира, къде да хапнеш или спортуваш и какво ли още не) е събрана от шестимата доброволци абсолютно безплатно. Слава Богу, ентусиазмът им се оказва адски заразителен - следващото издание, което очакваме през есента, ще е по-красиво (и има нужда) най-малкото защото към тях вече заваляха предложения за нов дизайн.

Виж сега градския маршрут на Бистра с нейните тайни места и я последвай, но не само из тях.

Събуждам се с целувка.
Следва душ, а после слагам дрехите, които си приготвям от предния ден - сутрин съм леко неадекватна.

Не излизам без чантичката, в която имам телефон, портфейл, ключове, стик за устни и дъвки.
Никога не закъснявам за събитие, което организирам. Във всички останали случаи може (смее се).

Каузите сами ме намират - щом почувствам, че това е моето (натъртва) нещо, веднага се хващам за работа.
Майка ми често ми казва да й се обаждам по-често.

Идеалната вечер е с приятели - на тиха музика и с нещо вкусно за хапване.
Никога не танцувам.

Срещи си правя в Моя пекар на „Скобелев", който ми е нещо като офис - там съм, когато обсъждаме нов проект, с колеги, с приятели, когато има повод за черпене и когато светът ми е крив и искам да се скрия.

Книги купувам от една малка книжарница в Лозенец, на ъгъла на „Драгалевска" с „Кричим" - човекът, който работи там, е много мил и ми е приятел, а аз се старая да ходя само при него, за да му тръгне бизнесът.
Това място е сред трите причини да обожавам квартала, в който живея - другите са библиотеката на „Черни връх" и близкият Плод и зеленчук, в който има всичко.

Моята улица е „Цар Асен" - с хубави магазинчета и ресторантчета, а и 22-ро, което завърших, се намира на нея.
Любимото ми място на Витоша е торфеното плато.

За романтична разходка с лодка се отправям към Панчаревското езеро.
Чист късмет е, че около София има толкова хубави места.

Форма поддържам с много ходене, а от скоро - и със скуош, опитвам се да си създам навик веднъж седмично да съм в залата на НСА, но нямам партньор засега.
Дрехи си купувам от секъндите на Малките пет кьошета.

Често хапвам в кюрдския ресторант за бързо хранене на „Ботев" (на трамвайната спирка преди пл. „Македония“, посока Централна гара - б.р.)
Умирам си за чуждестранни кухни. Затова харесвам и мароканския Annette.

Веднъж в месеца съм на Мулти-култи китчън и никога не закъснявам - сами си го правим и няма как (избухва в смях).
Обичам да пия чай в Чайната на „Бенковски".

Истински се наслаждавам на разходките по Женски пазар и района, всеки път се изумявам на пъстротата и разнообразието от култури, които срещаш там. Отговарям за проекти за мигранти, така че това ми е малко като професионален интерес.

Гостите си от чужбина първо водя в някой български ресторант - Избата на „Славянска" например, следва Free Sofia Tour, а магазинът за сувенири е Кесар на „Цар Асен" и „Гладстон". През деня много често сме и в Toba&Co.
Последно бях с едни американци в Природонаучния, които се втрещиха как така там е изложено парченце от Луната и то не е заобиколено с три реда огради. През цялото време ме питаха: „Ама как така?!" (избухва в смях).

Заспивам с мисълта колко прекрасен е животът.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах A Separation.
Най-добрите актьори са Едуърд Нортън и Крисчън Бейл - готови са на всичко за ролята си.
Планирам да видя I Am Love.

МУЗИКАТА
Най-добрият концерт беше на Трипъл Ей в Sofia Live Club, когато представяха албума си Apple Tree.
Обикновено си пускам Тори Еймъс и Реджина Спектър.
Рано или късно всяка музика ми доскучава.

КНИГИТЕ
Най-любима ми е Клетниците.
В момента чета един наръчник за имигранти на Migration Policy Group.
Харесвам как пише Хемингуей. Но той е от онези, които щом пораснеш, не са ти интересни.
Последно харесах Джулиън Барнс.
Планирам да си купя Мандарините на Симон дьо Бовоар.

Пътеводител на новодошлите студенти в София е тук
и в най-близкия до теб университет

Текст Виолета Керемидчиева / Фотография Васил Танев